Wednesday, March 19, 2014

Let Them Colors Speak



What is waiting for us outside? Inside? There? Here? Probably the rainbow will transcend over us and will wrap us with its multicolored palm to show the answer which is: the colors! They are everywhere, they are eternal and endless, they bring good, bad and what lies between them. If there are no colors, there is no life, no here, no there… only the black hole of non-existence. Let’s dive together into the deep and incredible coral reef of colors and find all the specter of precious stones!


Yellow… it is just the color of joy and happiness, the color of yellow sunflower fields. It symbolizes unfading and never-ending summer, this color carries within the impulse of unconditional happiness, childish honesty, the moment when you jump and cry out of pleasure. But yellow also carries the tenderness of daffodils. 



A scarlet Rose has proudly thrown out its chest, for there is no one who can resist its temptation. Anyone who passes, remains enchanted by its charisma and lovely scent. The Rose is red because it carries within the passion, delight, bohemian life, the smell of expensive champagne. Just like the Rose, the red color is treacherous - it has prickles disguised under the veil of sensitivity.



Blue, sigh, blue… how cool is the breeze coming from the blue sea which is so crystal, like a mirror - clear, a place where you can see your soul. Doesn’t the blue sky make the soul release a moan praising God, praising the expanse, praising the immense horizon where even the Sun goes to rest.  Blue brings blessing, freedom and feeling of divinity.



Green is the color of one of the most spectacular and beautiful creations of God. This is the color of Nature and its power, fertility, eternity. Can you imagine this saturated green color of a tropical rainforest, so green that it seems surrealistic. The green blades of grass which are full of life, full of minerals and proteins in a hectic rally to supply first this Nature’s magic. Green represents Life, Nature, wealth and feast over death.



White is the color which symbolizes purity, kindness, compassion, the human in men. Clouds, white and fluffy, as if coming out of a Grimm’s tale create a feeling of paradise on the Earth. You wish you could touch them, weave your fingers into this purity, in this soft and plush bed. Isn’t a white, gentle and shy snowdrop a messenger of good news? 



Brown is the one that carries the land, the soil… how magnificent the plowed field looks, awaiting its depths to be filled with seeds. It brings warmth, the unique and beautiful colors of cocoa, walnut and cinnamon. It leaves traces of land, soil, family coziness and warmth. It symbolizes also hardness, stability and friendliness.



Paris, May, all is green, the scent of flowers is everywhere, the early summer is here and the city is full of Love. Yes, and the most romantic part in Parsi is the sunset, a sunset washed in crimson pink caresses.  The color of the Sun that is going down, buried in a blessed softness, the color of romance, the color of nights of drinking full of pleasure and Love. 




Only yours,

D.D 

Related Articles:
 
 
 
 


Saturday, March 15, 2014

Home




Though I have  home, I am homeless.
Sorrow, happiness - both I have met .
My head is book, memories and pages
for the days of past, days I haven’t lived.

Why is that, merciful Dad, tell me?
Like an  ant, wild, I am wandering!
Days, years, centuries, pacify me.
I have  home, why I’m homeless, I’m asking?

Where’s the comfort and the distant peace,
I want to find, the yearning- it is forever
I search, but lost in life and feel the breeze.
I have home, but  will I be homeless ever?

Tears are not passing me by, one is rolling
down my cheek that I will never find the home!
As a blind man amongst the crowd - wandering,
I will be lost, sunken and one day - turn into stone.

Other Poems:

Tuesday, March 11, 2014

Морски миг

Наскоро бях няколко дни край морето, ето какво видях, чух и почувствах!

Вълните галят пясъка
 


Протягам моята ръка, напред да пипна,
в този див и вечен танц да вникна.
Как главата ми омайно се замая,
а очите ми нежно, тя леко притваря.


Седя на пясъка, потънал в  мекота,
дюните до мен ми шепнат песента
Дълга, тиха и безкрайна като сладостта
да не свършва никога, желае моята душа.


Плисъкът отпред - дихание,
разнася се нежно - ухание.
Дишам, аз дъх не си поемам!
Ухае, а парфюмът не усещам.


Очите си не искам да отворя,
ушите ми да чуват плисъкът пак,
да виждам, чувствам и говоря,
а душата си отново да затворя с капак.


Оплети ме и недей ме пуска, чуй
апелът мой, аз ти викам макар и шепна.
С мидени черупки и пясък ме обуй
вълните да галя, в морето да приклекна.

Други стихотворения:

Wednesday, March 5, 2014

If You Feel Happy

I love listening to music, we all do, well certainly there are people that don’t, but… who cares? When it comes to music I’m really a chameleon… I’ve changed a lot during the years - from the black, depressed heavy metal teen through the crazy, wild hard rock dynamite (special greetings with TNT to those who understand what I mean) up until the profound, lyric and deep soul music at the age of 23. Right now I have a different attitude towards music - I just listen to anything and if it touches me, I just like it. I don’t really care about genres, styles or whatever. Carpe diem, as my crazy new-yorker friend Lori Griffin Morra says, or grab the moment and the song, and feel blessed you have ears to hear it and brain to understand it.

I’m not a fan of Pharrell nor I will be, I remember him long time ago, but it doesn’t mean that I won ‘t like or appreciate a song he made. I’m talking about his song “Happy” - a commercial bomb which exploded a couple of weeks ago. I heard it… it grabbed me, I watched it - it made my day! I was whispering the chorus “Clap along if you la-la-la-la” while I was in the bus with tired, bored and unsatisfied people. I just loved this “clap along” and I want to suggest you several others clap alongs than  those chosen by Pharrell. 

Clapping man!


Come on people clap along if you see children playing hide and seek, remember the passion, the adrenaline you felt trying to keep yourself hidden. Be a child again, you know it’s lovely.

You see street dancers, they are f**** crazy, wild, making things you can’t even imagine. Stay there and just clap along, this is the only thing you can do. Well, you can give them a couple of coins, right? And start shaking besides clapping.

You see an old couple, very old and they are holding each other's hands… wow, you thought this existed only in the tales. Clap along to those birds in love, bow before the might, power and endurance of Love.

People say “Your job is boring, it’s low paid!” But you like it, then you can clap along and have fun, you can even go outside and start singing  “Clap along if you like your boring job.”

You are nudist! The beach is lying in front of you, hot, burning, and the water offers it’s soft and caressing hands… clap along and meanwhile take off your clothes, this is the way you like it! You can even shake your… legs.

Coffee+coke+chocolate= death… or at least that’s what doctors say, but I like it so much (yes, I am talking about me) and after taking this drug I clap along one day, one night and one hour.


Clap along if you feel lucky enough to have room with a roof and walls. And a bed, and a kitchen and a bathroom and food in that kitchen. Now you realized how much you’ve had.

Clap along if you love life, clap along any moment you feel happy. Spread the word, be the word through action, live and be the change you want to see.  Feel free to rule your own world, life and destiny and never forget - other people also have theirs, respect it as well! I am leaving you people… clapping and singing.


Related Articles:

Saturday, March 1, 2014

Българският политически живот и животинското царствo

Навярно, някои ще се зачудят за какво иде реч, други пък идиотски ще се хихикат и ще сочат с пръст “Казах ли ви, тез' всичките са животни, за нищо не стават !” А и навярно ще бъдат прави, но нека да обясня накратко - от доста време ме вълнува политическата ситуация в България. Интересно, любопитно, та дори и прелюбопитно е държанието на онези, излъчени като най-интелигентни, най-способни, че и най-достойни от самия Него - народа! Тук ще вплета и нишките на един мой отминал интерес - като бивш незавършил ветеринар, ще вмъкна и малко от любимото  ми Regnum Animalia и животинките, които го изпълват. Винаги се е спорило, а и ще се спори занапред доколко човекът е животно или не, нещо по-възвишено  и съвършено. На мен пък доста често хората ми приличат на някои животински видове, разбира се натоварени с негативни човешки характеристики, които така или иначе животните в по-голямата си част не притежават! Ето коя муцуна на какво ми прилича. Извинявам се на животните за нанесените обиди!



Сив, побеляващ плъх изпълзява подмолно от спукана канализационна тръба, заедно с отходните води. Опашката му е дълга и усукана като змия и не само, езикът му също така е перфектно раздвоен. Цвърчи грозно, постоянно и злобно - Станишев.


Охранена и тлъста болонка със зъл нрав изскача зад прозорец с решетки и почва да лае, та лае… пронизително, налудничаво, съсипващо нервната система. Един шут, този на стопанина й, я кара да замлъкне… а, май нещо Волен ми се мярна.


Проскубана, изстрадала лисица се спотайва зад едно дърво! Чака моментът когато по-силните, по-смелите, по-младите ще се наядат. Потрива ръце, мазна и самодоволна усмивка разцъфва на лицето й! Експертността трупана с годините, търпението са ключът към успеха на това иначе клето и подмолно животно. Без да искам си помислих за Орешарски, простете!



Черна, огромна, шумна… насред тропическата джунгла е застанала една горила. Няма никой около нея, но това не я спира. Тя блъска в гърдите си и реве с умопомрачителна сила, като че ли се опитва да надмине братовчеда Кинг Конг. Привидя ми се Борисов.


Имала една баба кокошки. Ами гледа си ги жената, ама разправя: “Има една кокошка, яде като за три, все най-убавото зърно кълве, яйца не снася, а като петел по цял ден кудкудяка. Подадеш й ръка, кълве те. Едно яйце е снесла досега, шест месеца го мъти." Досущ като другарката Манолова!

Едно загладено и лъскаво папагалче кацна (избягало от предишните господари и умело си търси нови) на перваза. Гледам го, то ме гледа, като отвори една уста, много кряска, пък нищо не пее, като че ли вика “Аз, аз, аз, аз, аз…” Все едно журналист и политик на едно място виждам, чудна работа!



“ Мрак, тъмнина, един часа след полунощ, в тъмните процепи покрай лепкавата и мухлясала стена се промъква едно животинче. Гъвкаво като пластелин, очите му светят дори и в тъмнината. Невестулка… пробягва няколко метра и спира! Търси жертви, обожава да бъде част от “задкулисието”, живее в мрака, убива в мрака, удря в гръб жертвата си.” Сепнах се, нещо ми люти на очите, сигурно е Лютви…

И смятам да завърша с г-н Пеевски, е сега, не ме карайте да го казвам (пиша), мисля че всички се досещате! Прекалено е прозаично и елементарно. Чувствайте се свободни да интерпретирате както пожелаете, а защо не, да ми подскажете или подшушнете и някоя интересна политическо-животинска двойка. Пак се извинявам за нанесените щети и обиди по адрес на животинските видове, споменати в този текст. Честита баба Марта!
  
Related Articles: 

Tuesday, February 25, 2014

If I Could Fly

Dedicated to those who fly without wings!

You don't need wings to fly...


If I could fly, I would see
all the things people can't.
Above, inside the depths of the sea 
and the rocks which silently stand!

If I could fly, I would bring
the hope amid clouds and breeze.
People shall hear my voice withing,
to soothe their minds, no more disease!

If I could fly, I would give
no money, but the light of Olympus
A great desire, willingness to live.
The gentle and caressing hands of Jesus.

If I could fly, I would send
the happiness and freedom I am.
Like a mighty eagle, will I transcend?
Back on the top and descend again.

If I could fly, I would follow me
the person I am and will always be-
a dreamer without a sign of wings,
no need of them when you have your dreams 

Related Articles:

Saturday, February 22, 2014

Ако Левски бе жив



19 февруари е дата, която стряска дори малчуганите, за които в повечето случаи Левски е името на един футболен отбор.  Една дата, която , като че ли в себе си е събрала цялата една болка, мъка и неправда на един изстрадал народ. Датата, в която животът на един от най-достойните българи е отнет. Българинът, чиято мисъл, държание, достойнство, чест издигат ценностите на един народ, лъвът, който живя далеч на север от саваните в Танзания и Кения. Човекът, когото някои наричат „най-великият българин“. 

Не обичам да категоризирам и определям някого като най-най, защото това показва неуважение към всички останали, които също са били там, борили са се, дишали са, дали сa не кръвта си, а душата си, няма смисъл да изброявам, те са хиляди. Но историята показва, че винаги има един Цезар, един Наполеон, един Моцарт, един Мартин Лутър, един Мандела и един...  Левски.

Васил Иванов Кунчев


Лицемерието  на този ден беше като цунами – огромна, тежка стена, която помита всичко по пътя си... за моя радост съм вече претръпнал към такива усещания, слава Богу, в България лесно се губи този тип „девственост“.  Всеки втори се биеше в гърдите как прекланя глава пред дейността на Левски, истинското му име летеше наляво-надясно, като ясен признак на уважение и тясно „познаване“ на материята, стихове от Ботевото произведение посветено на Левски се рецитираха надлъж и нашир. Добре, това е хубаво, но толкова ли е важно? Толкова ли е важно да знаеш, че Левски се казва Васил Иванов Кунчев или да знаеш стихотворението на Ботев наизуст, или да знаеш дори в кой град е роден? 

Това ли е заветът на Апостола – някакво си име, стихотворение и биография? Това прави ли ни запознати с неговата истинската дейност, неговото лице, осъзнаваме ли какво е правил и направил за България? Не мисля, че имат общо... смятам, че това се детайли, които са незначителни, детайли които променят фокуса – а именно истинският завет на тази личност – свобода, равни права, чиста и свята република!


Толкова беше грозно как политическата клика посегна на „светостта“ на Левски. Местан заяви: „ Ние следваме завета на Апостола!“ Драги ми Местан, чий завет следваш по-точно? Този на Левски или този на Доган? За какво се бориш ти? Ако Левски бе жив, ти щеше да си това, срещу което той би се борил... ти си всичко това, което Левски не е и обратното. „Атака“ пък ни спертнаха куклен театър по улиците на София – в чест на Апостола и техния „идентичен“ национализъм.  Ако Левски беше жив, нямаше да ходи в петзвездни хотели, да се чука с разни квартални курви, нито пък да вдига ръка срещу собствения си народ... 

Национализмът на Левски е справедливост, свобода, република, права, а този на Волен е диктатура, етническо разделение и омраза, безправие... различно , нали? Орешарски беше на посещение в Баку и пропусна – и слава Богу, май единственият искрен български политик!  Тук ще включа и църквата, знам че не е политическо формирование,  ама толкова много прилича... като две какпи вода са, да знаете! Та и тя посегна на личността на Левски, иска да го канонизира, да го облече в златната и недостъпна рамка на иконите и светците, иска да ограби и малкото, което е останало на този народ, иска да вземе и последното, което го крепи – човекът Левски, защото той е човек, с грехове, с лоши страни, с грешки, точно като нас. 

Ако Левски бе жив, щеше да предпочете да остане сред хората, а не да „подари“ своя лик на някоя челна, позлатена икона...


Ако Левски бе жив... най-вероятно всичките тези, които носят венци, които говорят за него, щяха да са срещу него, защото нека не забравяме – той е бил борец, нещо което в България се презира и наказва! Завършвам с част от стихотворението „Левски“ на Иван Вазов, което ако прочетете, ще разберете, че Левски е всичко това, което ние не сме сега!

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.”

Related Articles: