Първото стихотворение излязло изпод пръстите ми
Отново ли във мен вината ти видя?
Вечността измина и ти нивга не разбра,
а невинността , ти, обричаш като роб!
Годините летяха, а аз извивах своя вой,
да ме чуе, разбере и види, а няма кой!
Светът, небето и дълбините морски?
Нийде не се чу воя, дори и в дебрите горски.
Защо, питам аз и просто беснея!
Къде е правдата, за която толкоз милея?
Истината - колко ценна бе за мене тя,
не се разкайвам, пък разбил и множество сърца!
Обвини ме ти отново, майко,
а никога не чу едно мъжко, сърце храбро.
Няма да търпя неправда и лъжа, никога!
През ада, в мъка и болка ще летя!
Гледам през прозореца вяло, замъглено,
пред погледа ми някак е отново притъмнено.Но виждам - чудно, да! -, лъч от светлина,
защото душата ми е силна и готова за война!
Related Articles:
No comments:
Post a Comment