Защото...вярвам

Пиша, защото искам, пиша, защото ми харесва, пиша, защото вярвам в словото, в думите, които като че ли носят в себе си частица божествено!  Вярвам, защото вярата е частта, без която не може: тя  е ключът към всяка врата. Вярвам, защото е по-добре да вярваш отколкото да не вярваш. 

 

Добро или зло, Бог или дявол, вяра или невяра...

Колко е лесно да повярваш? А нима не е и най-трудното нещо? Вярвай! А вярваш ли? Не, драги читателю, не в Библията, нито пък в Корана, не те карам да вярваш и в Рождество Христово, а просто да повярваш в нещо, каквото и да е то. Но не можеш, нали?

Аз не вярвам в Библията, не вярвам в свещеността на църквата, не вярвам в богопомазаността на свещеници и цялата клика “близки Богу”, но това не означава, че не вярвам в моя Бог. Не означава, че не мoжеш да вярваш в свой собствен, въпреки че не вярваш в това, което са искали от теб! Вярата не се иска, тя е просто поредният избор, който трябва да направим.

Светът бил прогнило място, враждебност, дискриминация, глад, войни, става все по-зле, нали така? Аз вярвам, че един ден това няма да е така, вярвам в прекрасната соул музика, вярвам в олимпийските шамшиони, които символизират упоритостта и непримиримостта на човека. Вярвам в майките, които отглеждат своите деца, вярвам в детската милувка, смях, прегръдка… вярвам в това, което искам, и не виждам онова, което за мен не съществува.

Доброто или лошото, да се обидиш или да се засмееш, да направиш жест или да пренебрегнеш, да посадиш цвете или да стъпчеш охлювче - ти избираш. Любовта или страха, ти избираш в кое да повярваш. Ти избираш своя Бог, защото светът, в който живееш, е твоя собствена проекция: ти избираш декорите, обитателите, цветовете и всичко останало, че и боговете.

Да вярваш е избор, аз съм избрал, а ти?

Други статии:

• Морски миг 
• Ако Левски бе жив 
• Само спомен 

Let Them Colors Speak

What is waiting for us outside? Inside? There? Here? Probably the rainbow will transcend over us and will wrap us with its multicolored palm to show the answer which is: the colors! They are everywhere, they are eternal and endless, they bring good, bad and what lies between them. If there are no colors, there is no life, no here, no there… only the black hole of non-existence. Let’s dive together into the deep and incredible coral reef of colors and find all the specter of precious stones!

Yellow… it is just the color of joy and happiness, the color of yellow sunflower fields. It symbolizes unfading and never-ending summer, this color carries within the impulse of unconditional happiness, childish honesty, the moment when you jump and cry out of pleasure. But yellow also carries the tenderness of daffodils. 

A scarlet Rose has proudly thrown out its chest, for there is no one who can resist its temptation. Anyone who passes, remains enchanted by its charisma and lovely scent. The Rose is red because it carries within the passion, delight, bohemian life, the smell of expensive champagne. Just like the Rose, the red color is treacherous - it has prickles disguised under the veil of sensitivity.

Blue, sigh, blue… how cool is the breeze coming from the blue sea which is so crystal, like a mirror - clear, a place where you can see your soul. Doesn’t the blue sky make the soul release a moan praising God, praising the expanse, praising the immense horizon where even the Sun goes to rest.  Blue brings blessing, freedom and feeling of divinity.

Green is the color of one of the most spectacular and beautiful creations of God. This is the color of Nature and its power, fertility, eternity. Can you imagine this saturated green color of a tropical rainforest, so green that it seems surrealistic. The green blades of grass which are full of life, full of minerals and proteins in a hectic rally to supply first this Nature’s magic. Green represents Life, Nature, wealth and feast over death.

White is the color which symbolizes purity, kindness, compassion, the human in men. Clouds, white and fluffy, as if coming out of a Grimm’s tale create a feeling of paradise on the Earth. You wish you could touch them, weave your fingers into this purity, in this soft and plush bed. Isn’t a white, gentle and shy snowdrop a messenger of good news? 

Brown is the one that carries the land, the soil… how magnificent the plowed field looks, awaiting its depths to be filled with seeds. It brings warmth, the unique and beautiful colors of cocoa, walnut and cinnamon. It leaves traces of land, soil, family coziness and warmth. It symbolizes also hardness, stability and friendliness.

Paris, May, all is green, the scent of flowers is everywhere, the early summer is here and the city is full of Love. Yes, and the most romantic part in Parsi is the sunset, a sunset washed in crimson pink caresses.  The color of the Sun that is going down, buried in a blessed softness, the color of romance, the color of nights of drinking full of pleasure and Love. 

Only yours,

D.D 

Related Articles:

• If I Could Fly 
• Just A Memory