Thursday, January 30, 2014

Тоалетна хартия - да или не?




Спомням си веднъж, когато се разхождахме с един приятел, с когото често обсъждаме странни или необясними неща, повдигнахме темата за това, че хората използват тоалетна хартия, а животните – не! Странно, нали? Разбира се, животните нямат достъп, но идеята ни беше, че нямат нужда от тоалетна хартия. Защо се получава така? Днес, попаднах на една статия в www.livescience.com и чрез попитите знания, ще се опитам да направя едно мини разследване и да видим причините и резултатите – дано са добре оформени и твърди!

Хартията май свърши?

 
Като цяло, сме забелязали колко чисти и спретнати изглеждат животните, като тук искам да направя едно отклонение. Говоря за дивите животни или животните в естествена среда, изключвам одомашнените и опитомените такива. Фактът е, че тези животни са били хилядолетия в процес на „нагаждане“ и трансформиране спрямо човешките нужди, тоест човекът е преобладавал в еволюцията им, а не природата. Това е важно, защото някои от механизмите на изследването ясно показват разликата – вижте един вълк, или един рис, или един мустанг и ги сравнете да речем с едно куче от породата мопс или каквото и да е друго домашно животно - на мопсчето ще му е бая трудно с тази сплескана физиономия и липса на врат да си достигне, е хайде, аналната област!

Изводът на изследователите е  наистина необичаен и странен. А, познайте! Те твърдят, че всичките тези различия идват от фактът, че сме... изправени. Да, кажете го на някоя гордо изпъчена и крачеща като на кокили манекенка да „лази“ на четири крайника, за да спаси две дръвчета от изсичане. Очевидно е, че безплатен обяд и в природата няма – изправеният стоеж на съвременния човек до голяма степен е затруднил изхвърлянето на отпадъците от организма, което пък е довело до спешната нужда от нещо, с което да прикрием замърсяванията – тоалетната хартия. Е, преди векове със сигурност не е била особено популярна, да речем, древните римляни са използвали гъба забучена на прът, а преди това различни растителни материали. Но, смятам че повечето схващат, че „тоалетна хартия“ е събирателен образ на всичко, което се използва за почистване след изхвърляне на отпадъчни продукти. Нали се сещате, че племето масаи със сигурност не си купува трипластова, ароматизирана, с ухание на люляк, тоалетна хартия.

Според мен, изводът на учените е малко нелеп... Смятам, че истината е далеч по-простичко. Да, разбира се, че анатомичните особености влияят, предполагам също така и че учени от техния ранг няма да си пишат неща, просто така (въпреки че кой знае?), но не това е водещото. Водещата причина е - с развитие на разума, когнитивните способности, човешкия тип мислене, се е развила и способността да се изпитва погнуса – гнус от неща, които са част от нашето тяло. 

Вероятно, истината, както обикновено, е „някъде там“, по средата на нещо, но кое е това нещо, един Бог знае( слава Богу е само един, не знам какво щеше да бъде, ако се използваше за случая моят любим гръцки пантеон). Е, умната! 

Related Articles:

Tuesday, January 28, 2014

Illusion




I was here and you were there,

though our breaths were interwoven.

A gap, a suffocating atmosphere

laid between us, a chain unbroken.



I reached out my hand to see,

to feel your gaze, your aura.

Pushed myself to limits and free

my senses to smell this sweet aroma.



Aroma from a lavender field, fresh

and purple like the beautiful sunset.

Like an apple, red, juicy and passionate

was you to me, a challenging test!



My fingers touched nothing, just the space

It was an illusion,  the destiny tricked me.

I cursed day and night, for it was heavy fate,

alone in the corner, no angel there to save me.



Questions, threats, were pouring like a rain,

curses, swears, tears, there was no comfort.

But only silence came, it was all in vain!

No answer, no reason, the Universe was all inert.

Yours,
D.D. 

Related Articles:

Sunday, January 26, 2014

Зимата на нашето не-задоволство*



Първоначално мислех заглавиeто да бъде „Зимата на нашето недоволство“, но сметнах, че директното копи-пейст на романа от Джон Стайнбек, ще  е меко казано подло, нечестно, неуважително към феновете му, а и не особено добре за мен самия. Не че много от вас ще се сетят изобщо за това произведение, но все пак е хубаво човек да се застрахова... пък и, не обичам плагиатството и чуждите мисли, както пее Пинк в една своя песен, някак си ме прихваща сърбеж. Използвах точно това заглавие, защото исках то да бъде двойнствено... хм, как звучи само тази дума, като нещо, което е би. Двойнствено, защото съдържа в себе си и недоволството, и задоволството! Чие е това недоволство и чие е задоволството, може ли да съществуват заедно, едновременно, ще разберем тепърва...

Хм, доволни сме, а?




     Като цяло, визирам днешната политическо – обществена ситуация в издънката, 27-та членка (имало и женски род на думата „член“!) на ЕС. Не ме карайте да го пиша цялото, твърде е дълго и звучи прекалено помпозно и лицемерно... А каква е тази политическа, обществена и икономическа ситуация днес? Ще използвам модерните и срванително успешни опорни точки!


Първа опорна точка: Зима


Една наистина съществена опорна точка! Общо взето, според тълкуванието зимата представлява един изключително неприятен сезон, характерен за страните с умерен климат, температури, директно от домашния фризер (дори и бактериите не се чувстват особено добре, май само на вирусите не им пука, все пак са кристализирани във въздуха). Освен това, има и една специфика : сняг, да, онова бялото, мекото, хлъзгавото, което изведнъж става лепкаво, кафяво и неприятно на  вид. А, нека не изключваме и множеството снежни човеци, червени шапки, рогца, еленчета, убити елхички и т.н. Може да се напише цяла антология...

Втора опорна точка: Работим ли или не работим?

Втората засяга изцяло политическата обстановка, а тя е: липса на РБ като държава, институции, законодателство, меджународно присъствие, липса на принос към световния прираст и т.н, от 12 май 2013 година. Противоречие изобщо в смисъла на думата държава, защото държавата е функция на едно единствено нещо, не не са законите, колкото и тривилано да звучи, а едно друго: Суверена. Народът стои над държавата, над властите, той може да гради, може да руши, може да помита, защото той прави смисъла на една  държава... ако няма за кого да действат институциите и законите, защо би ги имало? Нали така? Като цяло, от 12 май, България не е наясно съществува ли, или не. Работим ли или не работим? Има власт, има управление, но има и суверен, народ, който няма нищо общо с тази власт и управление, които пък също нямат нищо общо с този народ. Странно, нали?

Знамената на гордите членове на ЕС.


Трета опорна точка: „Черно - бяло“

Третата опорна точка е доста конкретна и представя един от изключително успешните ходове на днешното управление, т. нар.  втора Тройна коалиция, или как да превърнеш биполярното афективно разстройство в маркетингова стратегия и умело измъкване дори от най-безнадеждните ситуации. Конкретно: тежкият, безкомпромисен и ужасяващ доклад на ЕК за напредъка на България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Или както обобщи британският посланик в България в свой статус в Twitter, ще перефразирам: „Едно скучно четиво, две стъпки напред и цяла стълба надолу за България“... но, „черен“ беше докладът само за ЕС, посланици, анализатори, общество, не и за управляващата клика, която видя един умерен и поощряващ доклад – сиреч, бели кахъри! Това че България е в тотална международна изолация (да сте чули и видели някой официално да покани премиера или министри, освен прословутите воаяжи с лични средства на Волен Сидеров в Куба и разни депутатчета в Сирия, съответно Тайван); не ги тревожи, че сме в топ три на света по отрицателен прираст; няма проблем и с обезкървяването на нацията; защо пък и за доходи да мислим? България е в прекрасно състояние, благодарение на усилията на парламент, който не работи през половината време и правителство, което заслужава повече от титлата „експертно“... разбрахме вече, и че успехите на Григор Димитров в Australian Open се дължат на правителството! А, днес, видях и изказването на премиера във Велико Търново (да, човекът обиколи цяла Бъгария, при липса на чуждестранни покани), че бизнесът бил в стрес да не се завърнат ГЕРБ, вече бил процъфтявал... Наистина, Мария-Антоанета пасти да яде!

"Kато нямате хляб, яжте пасти!"


Колкото и да писах това с чувство за хумор, толкова и с болка, болка от тоталната апатия и агония в България. Излиза, че тази зима един народ недоволства, а едни управляващи доволстват, но какво ли разбират глупавите овце, щом овчарят казва „Върви!“, значи всичко е наред. Поредната зима на не-задоволство...

* "Зимата на нашето недоволство" е роман от Джон Стайнбек, като идеята за заглавието ми беше подсказана от Марио Трифонов. 

 Related Articles: 

Friday, January 24, 2014

Gray World





Where is the love, my love?

You brought me  down slowly,

painful it was, I was done!

Like an empty bottle, nothing holy.



Can’t feel my pulse, you left me,

your eyes are gone, they were the bread.

I flourished, every time you touched me

a shadow is now left, mournful and sad.



The world is gray, though the rainbow.

Only dust before me, inside is stone

cold and icy, blood isn’t wine, but a slow

poison, ever since your breath has gone.



Love is what I found and lost,

there is no going back, I’m devastated.

Like a dessert, no oasis, but one ghost

whose heart once lived, now is buried.

Still missing you... 


Related Articles: