Tuesday, March 11, 2014

Морски миг

Наскоро бях няколко дни край морето, ето какво видях, чух и почувствах!

Вълните галят пясъка
 


Протягам моята ръка, напред да пипна,
в този див и вечен танц да вникна.
Как главата ми омайно се замая,
а очите ми нежно, тя леко притваря.


Седя на пясъка, потънал в  мекота,
дюните до мен ми шепнат песента
Дълга, тиха и безкрайна като сладостта
да не свършва никога, желае моята душа.


Плисъкът отпред - дихание,
разнася се нежно - ухание.
Дишам, аз дъх не си поемам!
Ухае, а парфюмът не усещам.


Очите си не искам да отворя,
ушите ми да чуват плисъкът пак,
да виждам, чувствам и говоря,
а душата си отново да затворя с капак.


Оплети ме и недей ме пуска, чуй
апелът мой, аз ти викам макар и шепна.
С мидени черупки и пясък ме обуй
вълните да галя, в морето да приклекна.

Други стихотворения:

No comments:

Post a Comment