Макар да имам дом съм аз бездомен.
И мъка, и радост много съм познал.
Главата ми е книга, страници, спомен,
за отминалите дни, в които аз не съм живял.
Защо е тъй, милостиви Татко, кажи?
Аз като мравка пощуряла да се лутам!
Дни, години, векове, умът ми ти смири
Имам дом, що бездомен съм, се питам?
Къде утехата е, покоят мой далечен?
Искам да намеря, копнежът той е вечен.
Търсач съм аз, загубен в превода,в живота.
Макар със дом, бездомен, това е мойта мъка.
Сълзите ме не подминават, търкулна се една
по мойта буза, че аз не ще открия, никога дома.
Като слепец, насред улицата пълна с хора,
ще се загубя, потъна, слея с таз развилняла се тълпа.
Ваш,
No comments:
Post a Comment