Моята Витоша

С любов и душа Д. Д

Как смело своите гърди е изпъчила,

Витошко лале...

над цял град, тая хубавица се е изкачила.
С топлите си, меки , нежни длани
обвива мъката,  лекува най-дълбоки рани.

Майка наша е една , седнала и гали,

нежно,  с милувки, като кадифе са тези длани.
Как гордо е изпъчила своята осанка,
радост и живот, за всяка крехка фиданка.

Витоша предлага всичко

Тъй прелестна, прекрасна и гиздава е тя -

Витоша, гордо и царски се нарича таз мила планина.
Мирисът горски, смолата борова се лее,
а птици, минзухари и тревици, всичко пее.

Аз искам да те помня все така...

гиздава, прелестна, моя Витоша.


Related Articles:

• Експертът 
• Странник
• Отново ли