Първоначално мислех заглавиeто да бъде „Зимата на нашето
недоволство“, но сметнах, че директното копи-пейст на романа от
Джон Стайнбек, ще е меко казано подло,
нечестно, неуважително към феновете му, а и не особено добре за мен самия. Не
че много от вас ще се сетят изобщо за това произведение, но все пак е хубаво
човек да се застрахова... пък и, не обичам плагиатството и чуждите мисли, както
пее Пинк в една своя песен, някак си ме прихваща сърбеж. Използвах точно това
заглавие, защото исках то да бъде двойнствено... хм, как звучи само тази дума,
като нещо, което е би. Двойнствено, защото съдържа в себе си и недоволството, и
задоволството! Чие е това недоволство и чие е задоволството,
може ли да съществуват заедно, едновременно, ще разберем тепърва...
 |
| Хм, доволни сме, а? |
Като цяло,
визирам днешната политическо – обществена ситуация в издънката, 27-та членка (имало и женски род на думата „член“!) на ЕС. Не ме карайте да го пиша цялото,
твърде е дълго и звучи прекалено помпозно и лицемерно... А каква е тази
политическа, обществена и икономическа ситуация днес? Ще използвам модерните и срванително успешни опорни точки!
Първа опорна точка: Зима
Една наистина съществена опорна точка! Общо взето, според
тълкуванието зимата представлява един изключително неприятен сезон, характерен
за страните с умерен климат, температури, директно от домашния
фризер (дори и бактериите не се чувстват особено добре, май само на вирусите
не им пука, все пак са кристализирани във въздуха). Освен това, има и една специфика
: сняг, да, онова бялото, мекото, хлъзгавото, което изведнъж става лепкаво,
кафяво и неприятно на вид. А, нека не
изключваме и множеството снежни човеци, червени шапки, рогца, еленчета, убити
елхички и т.н. Може да се напише цяла антология...
Втора опорна точка: Работим ли или не работим?
Втората засяга изцяло политическата обстановка, а тя е:
липса на РБ като държава, институции, законодателство, меджународно присъствие,
липса на принос към световния прираст и т.н, от 12 май 2013 година. Противоречие
изобщо в смисъла на думата държава, защото държавата е функция на едно
единствено нещо, не не са законите, колкото и тривилано да звучи, а едно друго:
Суверена. Народът стои над държавата, над властите, той може да
гради, може да руши, може да помита, защото той прави смисъла на една държава... ако
няма за кого да действат институциите и законите, защо би ги имало? Нали
така? Като цяло, от 12 май, България не е наясно съществува ли, или не.
Работим ли или не работим? Има власт, има управление, но има и суверен, народ,
който няма нищо общо с тази власт и управление, които пък също нямат нищо общо
с този народ. Странно, нали?
 |
| Знамената на гордите членове на ЕС. |
Трета опорна точка: „Черно - бяло“
Третата опорна точка е доста конкретна и представя един
от изключително успешните ходове на днешното управление, т. нар. втора Тройна
коалиция, или как да превърнеш биполярното афективно разстройство в
маркетингова стратегия и умело измъкване дори от най-безнадеждните ситуации. Конкретно:
тежкият, безкомпромисен и ужасяващ доклад на ЕК за напредъка на България в
рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Или както обобщи британският
посланик в България в свой статус в Twitter, ще перефразирам: „Едно скучно четиво, две стъпки напред и
цяла стълба надолу за България“... но, „черен“ беше докладът само за ЕС, посланици,
анализатори, общество, не и за управляващата клика, която видя един умерен и
поощряващ доклад – сиреч, бели кахъри! Това че България е в тотална
международна изолация (да сте чули и видели някой официално да покани премиера
или министри, освен прословутите воаяжи с лични средства на Волен Сидеров в Куба
и разни депутатчета в Сирия, съответно Тайван); не ги тревожи, че сме в топ три
на света по отрицателен прираст; няма проблем и с обезкървяването на нацията;
защо пък и за доходи да мислим? България е в прекрасно състояние, благодарение
на усилията на парламент, който не работи през половината време и правителство,
което заслужава повече от титлата „експертно“... разбрахме вече, и че успехите
на Григор Димитров в Australian Open се дължат на правителството!
А, днес, видях и изказването на премиера във Велико Търново (да, човекът обиколи
цяла Бъгария, при липса на чуждестранни покани), че бизнесът бил в стрес да не
се завърнат ГЕРБ, вече бил процъфтявал... Наистина, Мария-Антоанета пасти да яде!
 |
| "Kато нямате хляб, яжте пасти!" |
Колкото и да писах това с чувство за хумор, толкова и с болка,
болка от тоталната апатия и агония в България. Излиза, че тази зима
един народ недоволства, а едни управляващи доволстват, но какво ли разбират
глупавите овце, щом овчарят казва „Върви!“, значи всичко е наред. Поредната
зима на не-задоволство...
* "Зимата на нашето недоволство" е роман от Джон Стайнбек, като идеята за заглавието ми беше подсказана от Марио Трифонов.
Related Articles:
No comments:
Post a Comment