Marry Christmas (BG)

(English version)

Плутон...

Да, навярно ще бъда заклеймен, хвърлен на сметището или в най-добрия случай, в кофата за рециклиране на боклуци. Или ще бъда захвърлен от Зевс, великият гръмовержец, в царството на брат му - тъмния и мрачен Хадес. Или пък, ще ми бъде лепнат етикетът „ Неграмотен“. Как можах да сбъркам името на прословутата „ Весела Коледа“, наистина ли съм толкова невеж? Та, това го знае всяко дете на 7, всяка баба на 67, може би и някои шимпанзета вече! Е, добре де, може би пък съм решил да направя нещо друго. Малко ме е  срам, бузите ми се изчервиха...всъщност, заглавието е правилно подбрано, не се шегувам, искам да ви представя нещо ново , в иначе тъй сивия и скучен мой живот.

Празници, фойерверки, еленчета, червени шапчици, мини истерия, всички говорят за Коледа и за подаръците. Подложени сме на истински терористичен дъжд от писма, посляния и какви ли не още човешки изобретения. Милиони писма се изготвят с надеждата да попаднат в правилните ръце ( родители, които има финансите да си позволят реализирането на тези подаръчета). Всъщност, какво се случва? Това ли е светът, в който желаем да живеем, пълен с фарс и лицемерие, свят в очакване на един ден от годината, когато показваме колко ни пука за някого, колко сме съпричатсни към хората без домове? Не разбирам, но както видяхте и в заглавитето, допускам прости грешки...или пък не ?

Сега, днес,  на този сияещ празник – Рождество Христово, ви заявявам нещо. Заглавието не е грешка( може би хората с IQ над 70 са се досетитли за това) , напротив съвсем умишлено е, то показва моите пъклени планове и стремежи. Да, всички сме егоисти, за Бога, аз си го признавам. Разберет ме, на 24 съм, не съм първа младост, хората вече шушукат, говорят...Пък и друго си е човек да се задоми, о да, задоми, тоест ожени.

Е, мисля да ви призная. Заглавието е свързано с моите намерения, или как да се ожениш за Коледа. Искам да се оженя за тази толкова тачена, почитана и прекрасна идея. Тя не е най-гиздавата, нито най-умната, но носи в себе си семейния комфорт и щедростта( толкова подаръци, толкова чудо). Искам да се оженя за неяи ще я  „замъкна“ на меден месец, но не тук на Земята, а там някъде, може би на Плутон, да изкараме медена вечност. Да, смятам да ви отмъкна Коледата...искам я само за себе си, казах ви – егоист съм. Признавам, че го правя и от леко чувство на садизъм – искам да ви я отнема! А, някъде там, на Плутон, ние двамата ще ви гледаме, наблюдаваме и ще сме очакване, на търсенето на новата „Коледа“ – ден, в който ще избивате рибата за цялата година, независимо колко неприятни сте били, ден в който ще сте щедри за цялата година, ден в който ще изчиствате сърцето си от греховете...убеден съм, че ще намерите съвсем скоро „изгубената“ Коледа. 

А, ние ще сме там някъде, потънали в червени завивики, изтъкани от най-фините нишки егоизъм.

 

Поздрави от Плутон,

Д. Д

Related Articles:

• Тоалетна хартия - да или не? 
• Зимата на нашето не-задоволство
• Волен ли си, Болен ли си 

Странник

Странни мисли нахлуват напоследък...

Странни мисли...хора

Кой си ти, страннико така нахлул?

В моя живот, проникнал и дръзнал.

Не те познавам, но някак си копнея

да те видя, пипна и усетя, аз милея.

Като буря, силна, мимолетна ти,

посред зима, мраз и сняг, силно ме попари.

Изсъхнаха надеждите, смолата не е тъй дъхна,

в краката ми, преспа след преспа всичко се стовари.

Вътри се всичко, а най-вече моята глава.

Не зная, никак, кога да търся сивата следа.

Мъгляво ми е, а уж е всичко чисто, кристално.

Заблуда, вяра , кое е туй, не ми е ясно.

Страннико, буря или летен дъжд.

Ела отново и вземи ме, искам да съм пръв.

Сред ангелите, демоните, избирай ти

Душата ми е твоя, ела и я вземи...

Related Articles:

• Домът
• Отново ли
• Само спомен 

Confession

 My story, my world, my confession...

 Thick clouds, all shades of gray, weaved the sky into a net, sky that is so blue, so splendid. Wind isn’t moving the leaves, left on the branches. Inertness, apathy, vacuum. Time has stopped, all clocks have impeded their monotonous ticking. Even, no bird is flying nor a child’s voice illuminates this hopeless and empty horizon. Inside my soul, only, is a gladiatorial arena, monstrous tsunami, forest fire…

 

Thousands of voices, deep and shrill, hoarse and melodic, are interwoven into a choir. Higher, lower. Personalities are fighting to prevail over, masks are going out on the surface, all types of animals and beasts. And I? I don’t know whom I should listen to, what. What is the right way, what should I do, I am helpless? Oh, I am afraid, how afraid I am, afraid of the past, the present and the future. Is there anything worse than fear? I am afraid I am losing myself, every moment, every minute I feel the mire swallowing me with its huge and insatiable mouth. And if I lose myself what comes? Will I be alive though breathing, what will I possess in this world? Will there be warm sunbeams what will one blue, gentle, penetrating eyes will mean to me? A dagger is stabbing slightly but utterly while tearing my cells, tissues and arteries, I am bleeding to death… A smile  was replaced by a reverie, one dreamy eyes staring at where it all begins and ends at the same time, where we all come from and go back.

For the first time I regret, regret the things, I have done or I could have done. I also regret I haven’t done it so far. I don’t believe in myself, I don’t believe… longing for the past and I hate it, despise it at the same time. Loving strongly or hating  this way is not only a commonly used phrase, it’s a schizophrenia, a spiritual condition, a distortion,  a contrast. I love and hate the world, people, myself. I love and hate God I don’t even blame him, it’s like my internal battle has stopped in accordance with the whole inert atmosphere outside. I feel myself falling into a sweet dream, my eyes are closing. And when they open? No idea, no one knows I hope I’ll find out and tell you…

And what if I tell you? No one understands me, no one wants to, no one can… I hope to find a way, I don’t want the road to end, never. I regret the most I have never managed to meet her – Love. Pure, unconditional love, love like is beautiful as a blossoming cherry tree. Is God really Love? If you haven’t known Love, have you known God? Or God is just a power-loving and frowning old man or  just a grumpy and mischievous kid? Or just a myth, illusion, black hole?

Don’t get angry with me, don’t scold me, don’t cross me out, forgive me as I always do. I poured out my soul before you, took my heart out of my chest, I made my Confession – pure, innocent and mine. My own…

Related Articles :

• Gray World
• Heart of Stone
• Just a memory