Кой си ти, страннико така нахлул?
В моя живот, проникнал и дръзнал.
Не те познавам, но някак си копнея
да те видя, пипна и усетя, аз милея.
Като буря, силна, мимолетна ти,
посред зима, мраз и сняг, силно ме попари.
Изсъхнаха надеждите, смолата не е тъй дъхна,
в краката ми, преспа след преспа всичко се стовари.
Вътри се всичко, а най-вече моята глава.
Не зная, никак, кога да търся сивата следа.
Мъгляво ми е, а уж е всичко чисто, кристално.
Заблуда, вяра , кое е туй, не ми е ясно.
Страннико, буря или летен дъжд.
Ела отново и вземи ме, искам да съм пръв.
Сред ангелите, демоните, избирай ти
No comments:
Post a Comment