 |
Петък вечер е, не че има значение де… сам съм, пия бира, не смятам да се напивам. Не че има значение. Безработен съм, слушам Bon Jovi. Точно сега, когато си мислех разни философски глупости, започна Living On A Prayer и си рекох: “Ех, колко лесно щеше да е, ако можехме да живеем просто ей тъй, на молитва… ениуей. Скучен съм, нали? Тъпо ви е? Тая новата Загорка била много добра, доста добра наистина, напомня ми на нещо, но Бог да ме гони по петите няма да се сетя какво е то. Пише ми се, твори ми се, а резервоарът е сякаш празен. Мисля, не чувствам… Изкуството не е мислене, драги, разваля винаги вкуса и мириса дето се вика. Все едно синьото сирене да няма мухъл (или може би плесен е това, не че има значение). Днес, a и не само днес, обмислях да напиша нещо като книга с приключенията ми докато си търся работа. Забавно, нали? Колко ли много хора щяха да се припознаят в неискрената, подправена усмивка, безсмислените, увиснали във времето и пространството въпроси, презрителната надменност, глупашката стойка, лошия английски и така, и така… Безкрайно, също като водата, която пада от водопадите - красиво в началото, но загледаш ли се: отегчително монотоние, ступор и магарешки инат. Сетих се за християнството, ей така, от нищото… по-скоро за едно книжле, което чета (или се преструвам, че чета!) и вниквам. Абе, авторът е странен. Написал тая книжка, бранейки и защитавайки като лъвица своите малки, една “дребна: християнска секта, оборвайки ограничеността на тези, които я “рамкират” и слагат в окови. Странното е, че оръжието му за победа над ограничеността и ограничаването е чрез ограниченост и ограничаване… сериозно ви казвам. Освен това, май най-важната новина в нашата страна е гей парадът - да има ли, да няма ли. Бурно, бурно море, приятели. Такива, разни ми ти мероприятия, винаги разбунват духовете - щом нещо можа да накара БПЦ да излезе от хибернация, значи сме на правия път. Не крия, че чакам подобни “случки” за да видя как ще реагират другарите от БПЦ. Този път бяха скучни, нямаше обичайните титанични сблъсъци между доброто и злото, с което малко си ме разочароваха. Май, всъщност, не им пука особено вече и на тях… Апатия, брате! Потъваме в море от апатия! Май да си пия бирата и да млъквам, а? Петък вечер е, не че има значение де…
 |
