Референдуми, демокрации, питончета, змийчета, какви ли не
щуротии цъфнаха и вързаха напоследък в публичното пространство. Май народът е
само зрител и слушател на политическата класа, тръгне ли да „взима“ някакво
решение набързо се праща в скрина на баба ти с ненужните вещи. Наду ни се
главата (добре де, само едната) от политическите брътвежи напоследък, честно
казано, на мен дори вече не ми е интересно какъв компромат срещу кого е излязъл
по две причини: първо, голяма част от
тях са поредната скалъпена лъжа за някого и второ, ако случайно има нещо
истинско в съответния компромат, то прокОратурата (мисля, че звучи доста добре
така, къде това „У“ ми сложили умниците!) с мечешка лапа отстранява „случая“. И
в двата случая уравнението прави нула, тоест нищо, черна дупка, липса, нищо!
Но, все пак последните два месеца се случи едно интересно събитие, но най-вече
реакциите бях прелюбопитни! Това събитие е предложението за референдум на
президента Росен Плевнелиев, което просто разби ключалката на кутията на
Пандора, за да отприщи всестранни реакции и коментари.
 |
| Президентът каза виц - Референдум! |
Тук, няма да влизам в политически детайли и анализи,
просто ей така, човешки ще разгледам впечатления и ще ги интерпретирам от своя
гледна точка, че да не заведат десет дела за клевета срещу мен! Пазя си гърба,
ако ме разбирате.
Та, ударът, астероидът, който се заби в и без това
кървящата рана на БСП и управляващата коалиция, беше предложението за референдум. Няма да казвам за какво, нито какви са
точно въпросите, защото смятам, че всеки от нас вече ги знае по-добре от трите
си имена! След като астероидът се разби в „крепостта“ на управляващите, настана
едно, както се казва в приказките на английски „а hush fell
over them” - пълно,
гробовно мълчание. Шах и мат, преди столетницата и нейните придворни да се
окопитят, преструктурират армията и нанесат своя удар. Ох, мили Боже, а те не
се забиваха никак! В телевизионните студия, сутрешните блокове, всякакви
информационни канали бяха „окупирани“ от членове на „червената“ армия –
политици, министри, депутати, социолози и какви ли не знайни, и незнайни люде.
Първо попаднах на вездесъщата Мая Манолова, мисля и че тя
беше първият офицер на фронта! От нейната уста излязоха куп глупости, като
най-приятно беше за ухото от един юрист да чуеш, че референдумът е противоконституционен. Нещо, тая Конституция стана много модерна напоследък, не
мислите ли? Както се казва - разбиване! Скоро може и чалгаджийките да спрат да
си слагат силикон, а да почнат да я четат тая пуста Конституция!
След нея, аз поне, видях на фронта „социоложката“ класа,
слагам кавички, защото ми писна социолози да се превръщат в политанализатори и
агенти на разни партийки. Социологът прави изследвания, тенденции, не защитава
публично партии и не политизира дейността си! Това беше в лицето на Кольо
Колев, чието лице изреди поне половината от нюянсите на червеното, в унисон с
принадлежността си, в пристъпите си на гняв, срам, безсилие, унижение...
Референдумът бил политически инструмент измъдри този "корифей" в социологията.
Ами смятам, че е така, не виждам лошо хората да решават политиката и бъдещето
си. Смешно ми стана накрая как иска, не иска се съгласи, че май, възможно е,
има вероятност да се съгласи за провеждане на референдум, но при бля-бля
условия. Само не знам как е охладил страстите след това.
След това се зароиха писъци, крясъци, едва ли не ЕК ще се
сезира за това посегателство върху Конституцията. Кой, за Бога е Плевнелиев, че
да се меси? Някакво си там президентче... Местан си изказа „професорското“ мнение,
Станишев , който беше изпаднал в екзалтация и транс около Референдума за Белене, сега поучително размаха пръст, както , разбира се и борците за
демокрация и антиколониализъм – Волен и Ко.
Най-любопитен и интересен за мен беше случаят с Антон
Кутев – неясно за мен с какво прочул се, преборил се за депутат, е този
конкретен човек. Още със сядането си на стола, този човек доказа, че не е някакъв забравен
инфант, а просто един инфантил, който следва ясно зададеният курс. Усмихнах се
при неистовите хули ( преди да "захапе" темата за Референдума) срещу Първанов, Калфин и другите "злодеи", хора които все пак бяха
ключови - президент, вътрешен министър, външен, абе... олелия. След това започна
да „изтъква“ недостатъците“ на Референдума, като версията на Мая май се беше
поизтъркала леко. Сега бяха доводите колко маловажни са изборните правила, няма
да вдигнат нито пенсии, нито заплати... веднага една лампичка светна в моето
мозъче, слава Богу и в това на водещата, която запита „ Тогава защо г-жа Мая
Манолова от 5 месеца се занимава с този Изборен кодекс и точно той се
обсъжда в пленарна зала?“... само дето
ченето му не се откачи. Нямаше какво повече да гледам!
През цялата тази дандания се чудех само едно и единствено нещо - кой се страхува от това, народът да го избере? Кой? Всички имате глави, сами си отговорете!
Related Articles:
No comments:
Post a Comment