Едно стихотворение, продиктувано от приятелството, истината и това между тях...какво е то обаче?
 |
| Подай ми ръка |
Как, как ли не успя?
Веднъж, ти, другарю мой
истината в очите мои не видя,
а само копнежът свой!
Истината, чиста и прекрасна, бяла
като летен слънчев лъч.
Не, жива е, не умряла,
живей, диша, просто я задръж.
Ах, колко ли безумни дни и нощи
скитах аз, питах и оскотявах.
Да задавам някои идеи и въпроси,
но, отговори никога не получавах.
Дали ще продължа така,
в тази глуха, сляпа вселена.
Или ще намеря смъртта и
тя ще разбере душата ми несподелена.
Червеите ли ще бъдат тези, които
ще проникнат дълбоко в мен,
в моята мисъл, сърце, дори
споменът ми за вчерашния ден!
Вик ли да изтръгна, дълбок, тръбен?
Или просто да затворя таз цепнатина
откъдето идва моя свят просторен,
ала иначе е грозна и черна пустота.
Виж, виж, приятелю в моите очи
но, прогледни, не гледай само ти.
Разбери и проникни в дълбините човешки
усмихни се, и бъди до мен во веки!Related Articles:
No comments:
Post a Comment