Showing posts with label Freedom. Show all posts
Showing posts with label Freedom. Show all posts

Thursday, April 24, 2014

A letter


“Dear Sam,

  You’re the only person I’ve got left! Everyone fled when they understood! You know what, only you are there, like a star in the cloudless sky, for me.  Only you will understand, only you know how it feels. You are the last person I can share my pain with. Sam… she’s gone! She’s away! She left me. She fled like the others… Do you know how I feel now? Can you only imagine what is it? Hm, Sam, it’s April and outside is snowing! Perhaps with you it’s not, seems the weather suffers with me, it feels my thoughts. What was I telling you... yeah, I think this is the last time I write you. No, don’t struggle, you know you can’t stop me, you are the only one who knew me - no one else: my parents live in another universe, my friends - on another planet. Haha, nooo, I am not going insane, I just realized I don’t have any friends… I had Her. She was my God, my goal, my destiny, my life, my friends. She was the meaning of my existence… she was the haze after a summer storm. Only memories, Sam, only memories for this is the purpose of memories: to abandon the present, to leave “now” and to seek into the black, stinking tunnel of the past. Memories hurt, if there is a Satan, he is the memories. Memories burn, memories make you feel drunk and sick, sick of this never-ending tape… how beautiful she was when I was lying on the warm sand and my feet were caressed by the waves. How beautiful was her scent when I was running in the pine forest, my lungs were full of pine-cones, resin and some strange scent of some flowers, my eyes were filled with green, brown, mushrooms, little stones. See now, memories only burn your heart. Sam, Sam, she left me, she was taken away! What? What did you think? No, no… what girl do you mean? No, Sam, I wasn’t talking about a girl. You know me! I am not so superficial, damn! I was talking about her - the Freedom. The most beautiful, magical, fabulous and meaningful thing in my life. I lost my Freedom, you fool. What is love to an eagle without wings, what means a beautiful girl to an artist without hands? This is what I lost…

Now there is only darkness, endless gloom, no light, nothing and bars… scary, cold, iron bars. And people, many people like me, people who lost something. Empty bodies which are carried helplessly in the mighty spring torrent. No air, no hope, no future, only… bars.

Sam, now you understand. She is not here, because this is the only place she can’t live. And I did it for her, because of her I am here. I just didn’t want to lose her and she fled! Why, when we appreciate a thing so much, it is often taken from us? Or we take it by ourselves, or we are the ones to do it - no devils, no magic, no cruel gods? Don’t answer, no one will ever read it. This is the last verse of my song.

Yours,

the one who loved Her”


Related articles:








Thursday, January 16, 2014

Just A Memory




It’s strange, isn’t it… we hate the pain, deny it, we repulse it and yet, in moments like this, it’s a welcomed visitor.  It makes you feel alive… if there isn’t pain, are you alive? It’s strange, my body is lying lifeless out there, nowhere. My heartstrings aren’t  stretched by the memories nor they make me smile, nor cry, nor crawl in agony. I guess corpses in the morgue “feel” that way – immaterial, lifeless, unexplainable. 



My eyelids are moving, life in terms of biology hasn’t left me yet, it’s still there. I want to laugh, but I can’t not because my facial muscles are paralyzed, there is no cable, no electricity connecting them and the head office, whatever it is. The connection is broken, but it doesn’t make the situation better or worse, it just doesn’t change. I fall into a condition of eternal, unchangeable non-existence.

Summertime...

 

" The Sun is mercilessly shining hot, the asphalt is vibrating on its knees for mercy and forgiveness. Somewhere out there, in the shadow of a tree stands one young man. Young, wild and filled with blood, which main component is Freedom, It’s not blood but lava. He sees into the future, there’s no “back”, no past, no suffering , only a feeling of completeness and entirety. His eyes are fixed into the future, into the sea, into the tropical vegetation, into the open spaces which are so eternal and endless.  He is breathing and with every breath he takes, the frequency of his heart increases in synchrony with the crawling excitement. I am looking for the reasons. Maybe he is in love, deep and pure love, Debelyanov’s love* and it’s a mutual love. These eyes are the eyes of dreamer in love! No, more likely he won the lotto, look at his childish happiness and joy. No, his mother and father bought him a car and the young man is feeling the future competition with the asphalt. No, it must be something more complicated, maybe all the reasons together. Or, just because of only one single reason: it’s Summer… he turns to me, a slight smile is cracking his face in confirmation – “ Yes, it’s Summer” is the thought he sends. I am leaving, it’s all fading away, the sun is setting in a gray shade of its pink-red magnificence."

Just a memory

 

The memories, the memories, they are still there… the sun… the sea… the summer. They will bring back life, they are Life, nothing else.

Yours,
Dimitroff

*D. Debelyanov - one of the best Bulgarian poets. Some people compare him with W. Shakespeare. He died fighting for Bulgaria during World War I. 

Related Articles:

Tuesday, January 14, 2014

Когато цветовете говорят



Какво ни очаква навън? А вътре? А там? А тук? Може би дъгата е тази, която ще се извиси над нас, ще ни обвие с многоцветната си длан и ще ни покаже отговорът, а той е един : цветовете. Цветовете са тези, които са навсякъде, те са вечни и всепроникващи, те са вестителите на доброто, лошото и това между тях. Ако няма цветове, няма живот, няма тук, няма там... само черната дупка на безвремието. Нека се потопим в дълбокият и разкошен коралов риф на цветовете и открием цялата гама от скъпоценни камъни!


Жълтото... то просто е цветът на радостта, на жълтите поля, изпълнени със слънчогледи. Символ на неувяхващото и вечно лято, жълтото наистина съдържа в себе си импулса на първичното щастие, детската искреност, на моментa, който скачаш в небето и викаш от кеф. Но, жълтото носи в себе си  и нежността на нарцисите. 

Жълто... цветът на лятото



Аленочервената роза е гордо изпъчила своите гърди, защото няма кой да устои на нейното изкушение, всеки минава и остава омагосян от нейната харизма и прелестно ухание.  Тя е червена, защото червеното носи в себе си страстта, насладата, бохемския живот, миризмата на скъпо шампанско. Но, както и розата, червеното е коварен цвят, има бодли, умело прикрити под воала на чувствеността.

Червеното - страст и съблазън



Синьото, ех синьото... как прохладно духа бризът откъм синьото море, толкова кристално, огледално чисто, място където можеш да видиш душата си.  Нима небесното синьо не кара душата да отделя стон, стон на възхвала към Бога, възхвала към простора, към необятния хоризонт, който е дом дори на Слънцето, там то отива и си почива. Синьото носи благодат, свобода и чувство за божественост.

Синя идилия



Зеленото багри едни от най-величествените и красиви творения Божии. То е цветът на природата, нейната сила, плодовитост и вечност. Представете си онзи наситено зелен цвят на тропическата растителност, толкова зелен, като че ли е сюрреалистичен. Зелените стръкчета тревичка, които ухаят на живот, миришат на соли, минерали и протеини, които са в жестоко рали кой първи да подхрани тази магия. Зеленото олицетворява животът, Природата, богатството и пиршеството над смъртта.

Зеленото - Животът!



Бялото е цветът, символът на чистотата, добротата, милосърдието, човекът у хората. Белите, пухкави, като че ли излели от приказка на Братя Грим, облаци създават усещането за рай на Земята. Иска ти се да ги докоснеш, да вплетеш пръстите си в тази чистота, в това меко и плюшено легло. Не е ли предвестник на всичко хубаво, на добрата вест едно бяло, нежно и срамежливо кокиче?

Чисто, неопетнено, божествено



Кафявото носи в себе си земята, почвата... как прекрасно изглежда изораната нива, чакаща да бъде посято семето в недрата й . То носи в себе си топлотата, питателността на бадема, красивият и неповторим цвят на какаото, ореха, канелата. Оставя усещане за земя, пръст, устои, семеен уют и топлота. Символизира твърдост, устойчивост, но и топлота.

Бадеми - питателни и вкусни



Париж, май месец е, всичко е зелено, ухае на листа, ранно лято е и градът е изпълнен с уханието на любовта. Да, а най-романтичната част е Паржкият залез, окъпан в пурпурно-розови ласки. Цветът на залязващото слънце, потънало в блажена мекота, цветът на романтиката, на пиянските вечери изпълнени с много удоволствие и любов.

Париж... само това е достатъчно


За вас,