Showing posts with label разкази. Show all posts
Showing posts with label разкази. Show all posts

Thursday, April 24, 2014

A letter


“Dear Sam,

  You’re the only person I’ve got left! Everyone fled when they understood! You know what, only you are there, like a star in the cloudless sky, for me.  Only you will understand, only you know how it feels. You are the last person I can share my pain with. Sam… she’s gone! She’s away! She left me. She fled like the others… Do you know how I feel now? Can you only imagine what is it? Hm, Sam, it’s April and outside is snowing! Perhaps with you it’s not, seems the weather suffers with me, it feels my thoughts. What was I telling you... yeah, I think this is the last time I write you. No, don’t struggle, you know you can’t stop me, you are the only one who knew me - no one else: my parents live in another universe, my friends - on another planet. Haha, nooo, I am not going insane, I just realized I don’t have any friends… I had Her. She was my God, my goal, my destiny, my life, my friends. She was the meaning of my existence… she was the haze after a summer storm. Only memories, Sam, only memories for this is the purpose of memories: to abandon the present, to leave “now” and to seek into the black, stinking tunnel of the past. Memories hurt, if there is a Satan, he is the memories. Memories burn, memories make you feel drunk and sick, sick of this never-ending tape… how beautiful she was when I was lying on the warm sand and my feet were caressed by the waves. How beautiful was her scent when I was running in the pine forest, my lungs were full of pine-cones, resin and some strange scent of some flowers, my eyes were filled with green, brown, mushrooms, little stones. See now, memories only burn your heart. Sam, Sam, she left me, she was taken away! What? What did you think? No, no… what girl do you mean? No, Sam, I wasn’t talking about a girl. You know me! I am not so superficial, damn! I was talking about her - the Freedom. The most beautiful, magical, fabulous and meaningful thing in my life. I lost my Freedom, you fool. What is love to an eagle without wings, what means a beautiful girl to an artist without hands? This is what I lost…

Now there is only darkness, endless gloom, no light, nothing and bars… scary, cold, iron bars. And people, many people like me, people who lost something. Empty bodies which are carried helplessly in the mighty spring torrent. No air, no hope, no future, only… bars.

Sam, now you understand. She is not here, because this is the only place she can’t live. And I did it for her, because of her I am here. I just didn’t want to lose her and she fled! Why, when we appreciate a thing so much, it is often taken from us? Or we take it by ourselves, or we are the ones to do it - no devils, no magic, no cruel gods? Don’t answer, no one will ever read it. This is the last verse of my song.

Yours,

the one who loved Her”


Related articles:








Thursday, December 26, 2013

Marry Christmas (BG)

(English version)


Плутон...
Да, навярно ще бъда заклеймен, хвърлен на сметището или в най-добрия случай, в кофата за рециклиране на боклуци. Или ще бъда захвърлен от Зевс, великият гръмовержец, в царството на брат му - тъмния и мрачен Хадес. Или пък, ще ми бъде лепнат етикетът „ Неграмотен“. Как можах да сбъркам името на прословутата „ Весела Коледа“, наистина ли съм толкова невеж? Та, това го знае всяко дете на 7, всяка баба на 67, може би и някои шимпанзета вече! Е, добре де, може би пък съм решил да направя нещо друго. Малко ме е  срам, бузите ми се изчервиха...всъщност, заглавието е правилно подбрано, не се шегувам, искам да ви представя нещо ново , в иначе тъй сивия и скучен мой живот.


Празници, фойерверки, еленчета, червени шапчици, мини истерия, всички говорят за Коледа и за подаръците. Подложени сме на истински терористичен дъжд от писма, посляния и какви ли не още човешки изобретения. Милиони писма се изготвят с надеждата да попаднат в правилните ръце ( родители, които има финансите да си позволят реализирането на тези подаръчета). Всъщност, какво се случва? Това ли е светът, в който желаем да живеем, пълен с фарс и лицемерие, свят в очакване на един ден от годината, когато показваме колко ни пука за някого, колко сме съпричатсни към хората без домове? Не разбирам, но както видяхте и в заглавитето, допускам прости грешки...или пък не ?


Сега, днес,  на този сияещ празник – Рождество Христово, ви заявявам нещо. Заглавието не е грешка( може би хората с IQ над 70 са се досетитли за това) , напротив съвсем умишлено е, то показва моите пъклени планове и стремежи. Да, всички сме егоисти, за Бога, аз си го признавам. Разберет ме, на 24 съм, не съм първа младост, хората вече шушукат, говорят...Пък и друго си е човек да се задоми, о да, задоми, тоест ожени.


Е, мисля да ви призная. Заглавието е свързано с моите намерения, или как да се ожениш за Коледа. Искам да се оженя за тази толкова тачена, почитана и прекрасна идея. Тя не е най-гиздавата, нито най-умната, но носи в себе си семейния комфорт и щедростта( толкова подаръци, толкова чудо). Искам да се оженя за неяи ще я  „замъкна“ на меден месец, но не тук на Земята, а там някъде, може би на Плутон, да изкараме медена вечност. Да, смятам да ви отмъкна Коледата...искам я само за себе си, казах ви – егоист съм. Признавам, че го правя и от леко чувство на садизъм – искам да ви я отнема! А, някъде там, на Плутон, ние двамата ще ви гледаме, наблюдаваме и ще сме очакване, на търсенето на новата „Коледа“ – ден, в който ще избивате рибата за цялата година, независимо колко неприятни сте били, ден в който ще сте щедри за цялата година, ден в който ще изчиствате сърцето си от греховете...убеден съм, че ще намерите съвсем скоро „изгубената“ Коледа. 

А, ние ще сме там някъде, потънали в червени завивики, изтъкани от най-фините нишки егоизъм.

 


Поздрави от Плутон,