Смятям, че дължа на другарката тази "чест"! Дълго време беше пренебрегвана!
 |
| К'во? |
Накратко майка, татко, викат й Мая,
с таз личност, хич не смея си играя.
Ще пиша аз в нейна почест, в нейна чест,
че борец за правда и свобода тя е днес!
Вижте, чуйте моят слаб и тънък глас!
Във възхвала оня червен и дивен бяс,
разфучал се из Народното като във Версай:
ще беси буржоата, да знаеш, тя до край!
Кой не знае тази мисъл, говор, привидение?
Всеки ден излиза с ново, гениално творение,
другарката Манолова е туй… а койтo не знае,
и цял живот няма да му стигне да се кае.
Фамозната, опозицията викат й, ах, подлеци!
Работи неуморно, един от много мъдреци.
Да си пръв сред мнозина в оная партия столетна,
макар и живял в
двор с външна тоалетна!
Но Мая, партизанката, не брани с пушка,
а с ума си сразява врага ни до шушка!
Ето, никой не ще оспори нейната заслуга,
най-важно досега: държавата е вече друга!
Половин година, мъчни дни и нощи,
през дъждове, снегове и пот среднощни,
тестото меси, другарката, на Изборния кодекс!
Нобел заслужава, че изцери народната ни болест.
Край, свърши се, с
държавата приключи!
Не, не се разпада, това няма да се случи.
Държавата изчезна, но на нейно място застана
народът български – на Мая булка той пристана!
Related Articles:
No comments:
Post a Comment