Wednesday, January 8, 2014

Волен ли си, Болен ли си...

Волен е наистина достоен!

Ах, този поглед...



Не мога мястото си  да намеря
не зная как да опиша тази власт.

След мене като луда е турската потеря,

но, момент, герой един е на инат!



Трудно, брате, се живей в таз държава.

Макар и наша, българска, тя е чужда.

Но знам, от пепелта героят възкресява,

като Исуса, нявга, с чудеса ще ни пробужда!



Сетя ли се аз за него, сърцето ми притихва,

чувам само ударите глухи в моите уши,

Волен казва се, целият народ затихва,

когато заговори, неговите думи са сачми!



Веднъж спаси народа  наш от турската инвазия.

Как гордо, с развяти коси, бранеше той

нашата култура, азбука, език и мафия,

а след това, отдаде се на заслужен запой!



Но, мислите си вие, че само нас спасява:

обяви война, Волния, на колониализма!

Светът вече чувства свободата и се радва

от нашия герой,  враг на империализма.



Но, как ли да опиша последния му подвиг?

Аз съм клето робче, думи нямам аз за вожда.

Край самолета, плясна по лицето гордото Франсе,

„ Аз съм българче, туй да не е ваша подлога, бе, прасе!“



Волене, вожде, боже на небесата!

Казват „Болен си“, недостойните...

Бди все така над дома, над страната,

и все тъй гордо участвай  във тройките!

Тройната прераства в тройка...

За вас, винаги откровен

No comments:

Post a Comment