Толкова е странно... мразим болката, отричаме я, не искаме да
се доближава до нас, а в моменти като този тя е добър посетител. Кара те да се
чувстваш жив... иначе какво, ако няма болка жив ли си? Странно е, тялото ми лежи
безжизнено някъде там, сред нищото. Спомените не опъват тетивата на сърцето ми,
нито ме карат да се усмихвам, нито да плача, да се въргалям от мъка.
Предполагам, че труповете в моргата „ се чувстват“ по този начин – безтелесно,
безжизнено, необяснимо.
Клепачите ми се движат, животът, поне според биологията не ме
е напуснал, той е там. Искам да се засмея - не мога, не защото лицевите ми
мускули са парализирани, а защото няма кабел, няма ток между тях и централата,
която или каквото и да е тя. Връзката е нарушена, дори това не прави ситуацитя по-лоша
или по-добра, тя не се променя. Изпадам в състояние на вечно непроменящо се
несъществуване.
„ Слънцето пече безмилостно, асфалтът трепти и е на колене,
на колене за прошка и милост. А някъде там, под сянката на едно дърво стои един
младеж. Млад, непокорен и изпълнен с кръв, чиято най-силна съставка е
свободата, не кръв, а лава. Той вижда само напред, назад не същестува, няма
минало и страдание, само усещане за цялост и пълнота. Взорът му е там, в
бъдещето, в морето, в тропическата растителност, просторите, които са толкова
вечни, необятни. Диша и с всяко дишане, честотата на сърцето му се увеличава, в
синхрон с пълзящата възбуда. Търся причините? Сигурно е влюбен дълбоко, чисто,
по дебеляновски и любовта му е споделена. Този поглед е само на влюбен мечтател! Не, по-скоро е
спечелил от тотото, виж само първичната му радост и щастие. Не, майка му и баща
му са му купили кола и усеща бъдещото
съревнование с асфалта. Не, нещо много по- сложно, може би всичките неща
заедно. Или пък, една единствена причина: защото е Лято...обръща се към мен и
ме поглежда, лека усмивка в знак на потвърждение разцъфва - „Да, защото е Лято“ изпраща мислено своето
послание. Тръгвам си, всичко избледнява, слънцето залязва в сив отпечатък на
иначе розово-червената си феерия“
 |
| Слънчев поздрав |
Спомените, спомените, те са още там...слънцето...морето...любовта...лятото. Те ще върнат живота, те са Живота, никой друг.
Ваш,
No comments:
Post a Comment