But I Can't Forget

You are nothing but you are all!

Erased and missing memory,

never-dying, always rustling call!

I can’t remember you, but I can’t

forget the feeling and the moment,

when I was tasting your sweet scent.

Your image is like the ocean to me -

blue, clean, crystal waters whispering

or a storm, fiercely raging in the sea.

I want to remember you but I can’t.

Who were you, can I recall the bliss?

I can’t only forget the sweetest scent.

You are dead and gone, but still alive!

No matter how you looked and tasted.

This image will stay and always thrive…

I can’t remember you but I can’t

forget the melody of love you sang...

Your Blue Eyes

Your eyes are the ocean -

blue, skies made of emotion,

true as the purest devotion.

When you look at me - a prison!

I can’t move, barely speak, no reason!

You are  the sweetest season.

How innocent these eyes are?

They shine, day and night,

like the most caressing star.

When I look into that  ocean,

I stay there forever, lost and bound.

Endless days, nights beyond count.

Oh, don’t you ever blur this sky!

Keep your eyes interwoven with mine.

It doesn't matter, does it - the time?

Other poems:

• Wine Of Dreams
• Life Among Poetry
• Heart Of Stone

Wine Of Dreams

In the calm summer nights,

I drink  wine, the finest wine-

ever made by dreams or lies!

Dreams that were, are and will,

oaths and vows, no one to fulfill.

Lands and seas of the far Brazil

Sip after sip, glass of finest wine.

I’d prefer to stay blind.

Blind but pretending it is mine!

Lies or dreams, I am actor,

drunk of wine and love -

looking for a true harbor…

Sigh, close your eyes!

Fill the glass, pretend, forget,

be the man - blind, happy,wise!

Wine is like dreams - sweet!

It could be deceitful as them.

And turn the water into steam.

Drink, sip, dream while you can!

Tomorrow is the day it will end.

Blink and make it happen again...

Other poems:

• Sea Breeze
• If I Could Fly
• Life Among Poetry

Life Among Poetry

To all those who live in their poetry, their verses!

Your lips - an omen they are.

Your breath - the sweetest scent!

My eyes - dazzled by a star.

My hopes - the strongest so far!

Stop - I don’t breathe, but a breath

in my ears, in my hands - a writing!

White, gentle snowdrop - my longing,

to blossom before my eyes - striking.

And where you aren’t next to me - an agony,

and your shadow lingers over - a memory!

In my hands are gathering tears - sobbing.

In the water I pour all my verses - a creation.

The waterfall of life is my deepest salvation.

Other Poems:

• Heart Of Stone
• If I Could Fly
• Again

On The Bridge

How long and lifeless was the bridge that day!

There were no one but a castle of shadows

who lingered there, with no mouths to say:

what was, is, will be in the future battles.

How grey and shrunk the sky looked!

The clouds and the blessing rain were took!

Just sitting there, no eyes, no mouth, no ears.

Not impressed by the falling of one’s tears.

And the wind was nippy, cutting, cold.

Reminded me of days of winter, wicked, old.

Like hands - offering a poisonous embrace

no mercy, no love in the air or sign of grace.

Couldn’t breathe, see, hope, dream, think

not even sing, talk, caress, or  drink.

Stupefied, frozen, eyes couldn’t blink.

Vision blurry, head down, life was sunk.

Just another shadow lurking in a corner!

And the wind is even getting colder.

The sky, like Hades, is getting darker.

On the bridge, there’s one more walker...

You might also like:

• Sea Breeze 
• I Need This 
• Gray World 

Избори

 Славна дата иде, народе, слушай и чети!

На 25 май всичко живо, па и мъртво, ще се преброи.

Кой червен, зелен, син или Якобс три в едно -

Или пък кафяви, защо не, като някое л... дърво!

Как с носталгия ще сме всички ний щастливи,

че изборите ще оправят главичките ни тъй унили.

Че пращаме в Европата, ние най-достойните!

Тук пък, българите викат, били най-долните!

Голям, още по-презрян, е единият ни големец!

По далавери, корупция и пари е първенец!

Какво е обещал, не знаем ний простите, Делян,

ако в Европа той влезе, милият ни дебелан.

Друг – белокос деец – пък Европата ще той громи.

Защо отива там, се питам, като много му смърди.?

Но казузата братска, лъвът Волен отстоява.

Страницата ни на Русия, той ще подарява.

Има пък един – цветен и различен той е всеки ден!

Като хамелeон си сменя ежедневно своя тен.

Таблети, бедността ще бори, Барека обещава нам!

А лукзсозно си живее той, ама без никакъв свян!

Ах, забравих, как можах, един истински Мъж!

Станишев, на ПЕС войводата, светъл ми е като ръж.

Как сладко той ласкае, подкосява дамите над шейсе.

Но умът му трескаво мечтае млад жребец да яхне!

Е, избор, колко да е избор мили мои братя и сестри!

Усещам аз, макар и глупав, че ни правят на сърми.

Нали си имаме достойни, наши, за какво ни е Европарламент?

Знам само, макар и глупав, май ще стане евроинцидент.

Свързани:

• Другарката
• Кого "страхува" народът?
• Волен ли си?

Сънят е мой гост

Унасям се дълбоко, сънят е мой гост.

Кръвта ми - френско вино, вдигам тост!

„Да се слави твойто име и твойто царство,

измамен Господар на благото слово.“

Но, защо ли, питам аз, точно ти- 

измамен ангеле, с коварните очи, 

си моят най- желан и чест гостенин?

А усещам, ставаш мой душманин!

Словото ти е красиво, златно и омайно.

Но отвътре - мрачно, подло и коварно.

„Сънят съм аз, церя всички човешки рани!

Но играеш ли си с мен, може да боли.“

Ах, излекувай мойта рана, дълбока!

Като ранен звяр, със съдбата си жестока.

Бъди мой другар, приятел, просто спри!

Болката ми вътре, някак изцери.

Други стихотворения:

• Живот сред стихове
• Домът
• Морски миг

Живот сред стихове

Устните ти - предзнаменование.
Дъхът ти - най-сладкото ухание.
Пред очите ми - заслепяващо сияние,
надеждите ми - силно упование.
Спирам, не дишам - а дихание 
в ушите ми, а в ръцете ми -  писание!
Нежно, бяло кокиче- моето желание,
да цъфне пред очите ми - прекрасно е!
Щом те няма теб до мен - терзание
а сянката ти бди, спомен отминал - страдание.
В шепите си сбирам сълзите - ридание!
Но стиховете лея във реката - творение.
Водопадът на живота е моето спасение.


Подобни:

• Искам да избягам
• Домът
• Странник

I Need This

Here, my friend, is my true appeal!

Are you there, is your presence real?

No, no, you didn’t understand a man.

This is not the  thing I want, but what is then?

Don’t look at me like this, you know,

just listen to your voice, once you saw!

Don’t need your money, pity or favors,

nor to stay with me in all the dangers.

I am not asking for your kindness,

but to accept my unique madness!

Don’t give me your life, you will need it

for life is a path - long, full of sadness.

Are you ready to listen, to obey my friend?

I'm not your master, but a man with a heart.

All I need is Love, let this be a happy end!

You and me on the way to the brightest Star...

Other poems:

• The Sky
• Gray World
• Sea Breeze

Искам да избягам

Не мога да избягам, а искам да избягам,

надалеч, някъде на свобода нека излетя.

Като птица дива, в облаците чудни да се рея.

Никога да не видя отново таз непоклатима стена.

Свободен съм, а не съм, страдам някак.

Не мога да дишам, макар да имам бели дробове.

Задушава ме таз душна мъгла - всякак,

как да увия в плътен плат мойте страхове?

Как монотонието се е ширнало като зимното поле-

голо, студено, безразлично е и сивото небе..

Искаш да потънеш в  лятна влага и бризът морски,

някак да избавиш своите мъки в дебрите горски.

Аз искам да избягам, но краката ми ги няма!

Тъпа, черна, неприятна е сега мойта рана.

Свободата, загубих, другарката ми мила,

живот не е туй, нямам дори и малко сила.

Четирите стени, мрачният затвор - страшен е!

Да легнеш на студената земя без никаква надежда.

Страстта ми няма я, а тунелът - празен  е!

Сам със себе си, а мъката ми - тя безбрежна!

Home

Though I have  home, I am homeless.

Sorrow, happiness - both I have met .

My head is book, memories and pages

for the days of past, days I haven’t lived.

Why is that, merciful Dad, tell me?

Like an  ant, wild, I am wandering!

Days, years, centuries, pacify me.

I have  home, why I’m homeless, I’m asking?

Where’s the comfort and the distant peace,

I want to find, the yearning- it is forever

I search, but lost in life and feel the breeze.

I have home, but  will I be homeless ever?

Tears are not passing me by, one is rolling

down my cheek that I will never find the home!

As a blind man amongst the crowd - wandering,

I will be lost, sunken and one day - turn into stone.

Other Poems:

• Again 
• The Sky 
• Illusion