Искам да избягам

Не мога да избягам, а искам да избягам,

надалеч, някъде на свобода нека излетя.

Като птица дива, в облаците чудни да се рея.

Никога да не видя отново таз непоклатима стена.

Свободен съм, а не съм, страдам някак.

Не мога да дишам, макар да имам бели дробове.

Задушава ме таз душна мъгла - всякак,

как да увия в плътен плат мойте страхове?

Как монотонието се е ширнало като зимното поле-

голо, студено, безразлично е и сивото небе..

Искаш да потънеш в  лятна влага и бризът морски,

някак да избавиш своите мъки в дебрите горски.

Аз искам да избягам, но краката ми ги няма!

Тъпа, черна, неприятна е сега мойта рана.

Свободата, загубих, другарката ми мила,

живот не е туй, нямам дори и малко сила.

Четирите стени, мрачният затвор - страшен е!

Да легнеш на студената земя без никаква надежда.

Страстта ми няма я, а тунелът - празен  е!

Сам със себе си, а мъката ми - тя безбрежна!