Thursday, April 17, 2014

Живот сред стихове


Устните ти - предзнаменование.
Дъхът ти - най-сладкото ухание.
Пред очите ми - заслепяващо сияние,
надеждите ми - силно упование.
Спирам, не дишам - а дихание 
в ушите ми, а в ръцете ми -  писание!
Нежно, бяло кокиче- моето желание,
да цъфне пред очите ми - прекрасно е!
Щом те няма теб до мен - терзание
а сянката ти бди, спомен отминал - страдание.
В шепите си сбирам сълзите - ридание!
Но стиховете лея във реката - творение.
Водопадът на живота е моето спасение.


Подобни:





No comments:

Post a Comment