Унасям се дълбоко, сънят е мой гост.
Кръвта ми - френско вино, вдигам тост!
„Да се слави твойто име и твойто царство,
измамен Господар на благото слово.“
Но, защо ли, питам аз, точно ти-
измамен ангеле, с коварните очи,
си моят най- желан и чест гостенин?
А усещам, ставаш мой душманин!
Словото ти е красиво, златно и омайно.
Но отвътре - мрачно, подло и коварно.
„Сънят съм аз, церя всички човешки рани!
Но играеш ли си с мен, може да боли.“
Ах, излекувай мойта рана, дълбока!
Като ранен звяр, със съдбата си жестока.
Бъди мой другар, приятел, просто спри!
Болката ми вътре, някак изцери.
No comments:
Post a Comment