Сърцето ми е на трески, дими,
кърви и болезенено сълзи.
Болката - безнравствено жестока.
А очите ми - лутат се без никаква посока.
Погледът ми - обезумял е!
А ритъмът, животът - спрял е.
Притаил дъх, безметежно рея се,
като луд след сълзите смея се.
Как мога да опиша тази празнота?
Сам, самичък в тази пълна самота!
Думите са празни, кухи, вяли...
А мечтите чужди, звучат осиротяли.
No comments:
Post a Comment