Wednesday, February 12, 2014

Другарката



 Смятям, че дължа на другарката тази "чест"! Дълго време беше пренебрегвана!

К'во?

Накратко майка, татко, викат й Мая,

с таз личност, хич не смея си играя.

Ще пиша аз в нейна почест, в нейна чест,

че борец за правда и свобода тя е днес!



Вижте, чуйте моят слаб и тънък глас!

Във възхвала оня червен и дивен бяс,

разфучал се из Народното като във Версай:

ще беси буржоата, да знаеш, тя до край!



Кой не знае тази мисъл, говор, привидение?

Всеки ден излиза с ново, гениално творение,

другарката Манолова е туй… а койтo не знае,

и цял живот няма да му стигне да се кае.



Фамозната, опозицията викат й, ах, подлеци!

Работи неуморно, един от много мъдреци.

Да си пръв сред мнозина в оная партия столетна,

макар и живял  в двор с външна тоалетна!



Но Мая, партизанката, не брани с пушка,

а с ума си сразява врага ни до шушка!

Ето, никой не ще оспори нейната заслуга,

най-важно досега: държавата е вече друга!



Половин година, мъчни дни и нощи,

през дъждове, снегове и пот среднощни,

тестото меси, другарката, на Изборния кодекс!

Нобел заслужава, че изцери народната ни болест.



Край, свърши се,  с държавата приключи!

Не, не се разпада, това няма да се случи.

Държавата изчезна, но на нейно място застана

народът български – на Мая булка той пристана!

Related Articles:

Monday, February 10, 2014

Heart of Stone

 
Stone heart


He was the One, once, she said.
Eleven years through good and bad.
As a flower, blossoming and fading.
Restless was his heart in the heavy day,
The girl he died for said: I'm leaving!

Oh, how bitter the taste it was,
From that day, she left with a rose.

Seconds were seasons, endless
The life was dark, gray and senseless
One who loved once was now gone
Nothing left there but a heart of stone
Every day and night- just the same doom!

Related Articles: 


Friday, February 7, 2014

Кого „страхува“ народът?





Референдуми, демокрации, питончета, змийчета, какви ли не щуротии цъфнаха и вързаха напоследък в публичното пространство. Май народът е само зрител и слушател на политическата класа, тръгне ли да „взима“ някакво решение набързо се праща в скрина на баба ти с ненужните вещи. Наду ни се главата (добре де, само едната) от политическите брътвежи напоследък, честно казано, на мен дори вече не ми е интересно какъв компромат срещу кого е излязъл по две причини: първо,  голяма част от тях са поредната скалъпена лъжа за някого и второ, ако случайно има нещо истинско в съответния компромат, то прокОратурата (мисля, че звучи доста добре така, къде това „У“ ми сложили умниците!) с мечешка лапа отстранява „случая“. И в двата случая уравнението прави нула, тоест нищо, черна дупка, липса, нищо! Но, все пак последните два месеца се случи едно интересно събитие, но най-вече реакциите бях прелюбопитни! Това събитие е предложението за референдум на президента Росен Плевнелиев, което просто разби ключалката на кутията на Пандора, за да отприщи всестранни реакции и коментари.

Президентът каза виц - Референдум!



Тук, няма да влизам в политически детайли и анализи, просто ей така, човешки ще разгледам впечатления и ще ги интерпретирам от своя гледна точка, че да не заведат десет дела за клевета срещу мен! Пазя си гърба, ако ме разбирате.


Та, ударът, астероидът, който се заби в и без това кървящата рана на БСП и управляващата коалиция, беше предложението за референдум. Няма да казвам за какво, нито какви са точно въпросите, защото смятам, че всеки от нас вече ги знае по-добре от трите си имена! След като астероидът се разби в „крепостта“ на управляващите, настана едно, както се казва в приказките на английски „а hush fell over them- пълно, гробовно мълчание. Шах и мат, преди столетницата и нейните придворни да се окопитят, преструктурират армията и нанесат своя удар. Ох, мили Боже, а те не се забиваха никак! В телевизионните студия, сутрешните блокове, всякакви информационни канали бяха „окупирани“ от членове на „червената“ армия – политици, министри, депутати, социолози и какви ли не знайни, и незнайни люде. 


Първо попаднах на вездесъщата Мая Манолова, мисля и че тя беше първият офицер на фронта! От нейната уста излязоха куп глупости, като най-приятно беше за ухото от един юрист да чуеш, че референдумът е противоконституционен. Нещо, тая Конституция стана много модерна напоследък, не мислите ли? Както се казва - разбиване! Скоро може и чалгаджийките да спрат да си слагат силикон, а да почнат да я четат тая пуста Конституция!


След нея, аз поне, видях на фронта „социоложката“ класа, слагам кавички, защото ми писна социолози да се превръщат в политанализатори и агенти на разни партийки. Социологът прави изследвания, тенденции, не защитава публично партии и не политизира дейността си! Това беше в лицето на Кольо Колев, чието лице изреди поне половината от нюянсите на червеното, в унисон с принадлежността си, в пристъпите си на гняв, срам, безсилие, унижение... Референдумът бил политически инструмент измъдри този "корифей" в социологията. Ами смятам, че е така, не виждам лошо хората да решават политиката и бъдещето си. Смешно ми стана накрая как иска, не иска се съгласи, че май, възможно е, има вероятност да се съгласи за провеждане на референдум, но при бля-бля условия. Само не знам как е охладил страстите след това.


След това се зароиха писъци, крясъци, едва ли не ЕК ще се сезира за това посегателство върху Конституцията. Кой, за Бога е Плевнелиев, че да се меси? Някакво си там президентче... Местан си изказа „професорското“ мнение, Станишев , който беше изпаднал в екзалтация и транс около Референдума за Белене, сега поучително размаха пръст, както , разбира се и борците за демокрация и антиколониализъм – Волен и Ко.


Най-любопитен и интересен за мен беше случаят с Антон Кутев – неясно за мен с какво прочул се, преборил се за депутат, е този конкретен човек. Още със сядането си на стола, този човек доказа, че не е някакъв забравен инфант, а просто един инфантил, който следва ясно зададеният курс. Усмихнах се при неистовите хули ( преди да "захапе" темата за Референдума) срещу Първанов, Калфин и другите "злодеи", хора които все пак бяха ключови - президент, вътрешен министър, външен, абе... олелия. След това започна да „изтъква“ недостатъците“ на Референдума, като версията на Мая май се беше поизтъркала леко. Сега бяха доводите колко маловажни са изборните правила, няма да вдигнат нито пенсии, нито заплати... веднага една лампичка светна в моето мозъче, слава Богу и в това на водещата, която запита „ Тогава защо г-жа Мая Манолова от 5 месеца се занимава с този Изборен кодекс и точно той се обсъжда  в пленарна зала?“... само дето ченето му не се откачи. Нямаше какво повече да гледам!



През цялата тази дандания се чудех само едно и единствено нещо - кой се страхува от това, народът да го избере? Кой? Всички имате глави, сами си отговорете!

Related Articles:

Wednesday, February 5, 2014

Again



 



Again, you saw the blame inside me.
You never knew, eternity had gone!
As an Atheist denying God, you deny mistake,
and innocence into slavery you make.


Тhe years flew passed, I was howling-
to hear, to see, no one there following.  
The world, the sky and the depths of sea?
Nowhere was heard this howl, not even thee.
  

Why, is my question and I am furious?
Where is the justice I am longing for?
The truth – how, for me, it was precious,
I don’t repent, many hearts I’ve torn.

Again, you blamed me, mother,
never listened to one man’s brave heart.
I won’t accept lie nor injustice, never
I will fly in pain through hell and earth.



I’m watching through the window blurry,
my sight, somehow, is again darkened!
But I see – a miracle, yes, is rising sunny:
my soul is ready for a battle- strong and hardened!

Related Articles: