Gloves Or Mittens

Don’t you dare to laugh, this is no joke, everything is worthy of an article… it’s completely serious! In my adventures searching for a nice job as a blogger, or a writer, or both, or none of them, or just something which is able to write, think, imagine, I met a very interesting task which was given to me. Let me try to phrase the exact task and play with it a little bit…

Ladies and gentlemen... gloves!

“Please, take a stance on the classic debate about whether 5-finger gloves or mittens are preferable, and explain to us your position.”

Classic debate? Well, it must be something I overlooked during the past 20 years… this is not exactly the classic I'm aware of, but who knows, Ignorance is spreading like a plague. Amongst Greek mythology, Shakespeare,  the global warming, American pie should be this classic, too! It certainly provokes very deep, philosophical and sophisticated thoughts. This is an absolutely existential discussion which should take part in everywhere, anywhere by all people, no matter if they speak Mandarin, Hebrew or Russian. This is a topic worthy of a poem, no... this is not enough, it should be an ode, let me try:

Philosophers are blind before
a heavy discussion, or even more?
Physicians say "Five is better than one"
but where is the Freedom then?

To proceed the thought, I want to develop the whole idea. 5- finger gloves sounds pretty well, because every finger has its own "place" and the right to be independent... ok, fingers' rights are kept. But I think that mittens create more holistic atmosphere, they are together, packed like sheep, warming each other, just an idyll. Or if I have to be as precise as every student should be in class, let's say the wise conclusion: they both have advantages and disadvantages. Simple as that! And if I have to be honest, my last sentence will make everything above pointless. It depends on the person... if you like 5-finger gloves - buy this, if you like mittens - well, you know the way to the store!

And... mittens

No, no, no… It wasn’t sarcasm! I was completely honest, yesterday I even had a dream of this hectic discussion. And this dream told me “ Listen to your…(don’t expect to write heart!) fingers, they will tell you the one,  the holy truth.”

Related Articles:

• The "Gentle" Souls In The Tough Sports 
• Marry Christmas 
• I Will Never Be Like...You 

Just A Memory

It’s strange, isn’t it… we hate the pain, deny it, we repulse it and yet, in moments like this, it’s a welcomed visitor.  It makes you feel alive… if there isn’t pain, are you alive? It’s strange, my body is lying lifeless out there, nowhere. My heartstrings aren’t  stretched by the memories nor they make me smile, nor cry, nor crawl in agony. I guess corpses in the morgue “feel” that way – immaterial, lifeless, unexplainable. 

My eyelids are moving, life in terms of biology hasn’t left me yet, it’s still there. I want to laugh, but I can’t not because my facial muscles are paralyzed, there is no cable, no electricity connecting them and the head office, whatever it is. The connection is broken, but it doesn’t make the situation better or worse, it just doesn’t change. I fall into a condition of eternal, unchangeable non-existence.

Summertime...

 

" The Sun is mercilessly shining hot, the asphalt is vibrating on its knees for mercy and forgiveness. Somewhere out there, in the shadow of a tree stands one young man. Young, wild and filled with blood, which main component is Freedom, It’s not blood but lava. He sees into the future, there’s no “back”, no past, no suffering , only a feeling of completeness and entirety. His eyes are fixed into the future, into the sea, into the tropical vegetation, into the open spaces which are so eternal and endless.  He is breathing and with every breath he takes, the frequency of his heart increases in synchrony with the crawling excitement. I am looking for the reasons. Maybe he is in love, deep and pure love, Debelyanov’s love* and it’s a mutual love. These eyes are the eyes of dreamer in love! No, more likely he won the lotto, look at his childish happiness and joy. No, his mother and father bought him a car and the young man is feeling the future competition with the asphalt. No, it must be something more complicated, maybe all the reasons together. Or, just because of only one single reason: it’s Summer… he turns to me, a slight smile is cracking his face in confirmation – “ Yes, it’s Summer” is the thought he sends. I am leaving, it’s all fading away, the sun is setting in a gray shade of its pink-red magnificence."

Just a memory

 

The memories, the memories, they are still there… the sun… the sea… the summer. They will bring back life, they are Life, nothing else.

Yours,

Dimitroff

*D. Debelyanov - one of the best Bulgarian poets. Some people compare him with W. Shakespeare. He died fighting for Bulgaria during World War I. 

Related Articles:

• All What Is Left Is Colors
• Gray World
• Confession

Когато цветовете говорят

Какво ни очаква навън? А вътре? А там? А тук? Може би дъгата е тази, която ще се извиси над нас, ще ни обвие с многоцветната си длан и ще ни покаже отговорът, а той е един : цветовете. Цветовете са тези, които са навсякъде, те са вечни и всепроникващи, те са вестителите на доброто, лошото и това между тях. Ако няма цветове, няма живот, няма тук, няма там... само черната дупка на безвремието. Нека се потопим в дълбокият и разкошен коралов риф на цветовете и открием цялата гама от скъпоценни камъни!

Жълтото... то просто е цветът на радостта, на жълтите поля, изпълнени със слънчогледи. Символ на неувяхващото и вечно лято, жълтото наистина съдържа в себе си импулса на първичното щастие, детската искреност, на моментa, който скачаш в небето и викаш от кеф. Но, жълтото носи в себе си  и нежността на нарцисите. 

Жълто... цветът на лятото

Аленочервената роза е гордо изпъчила своите гърди, защото няма кой да устои на нейното изкушение, всеки минава и остава омагосян от нейната харизма и прелестно ухание.  Тя е червена, защото червеното носи в себе си страстта, насладата, бохемския живот, миризмата на скъпо шампанско. Но, както и розата, червеното е коварен цвят, има бодли, умело прикрити под воала на чувствеността.

Червеното - страст и съблазън

Синьото, ех синьото... как прохладно духа бризът откъм синьото море, толкова кристално, огледално чисто, място където можеш да видиш душата си.  Нима небесното синьо не кара душата да отделя стон, стон на възхвала към Бога, възхвала към простора, към необятния хоризонт, който е дом дори на Слънцето, там то отива и си почива. Синьото носи благодат, свобода и чувство за божественост.

Синя идилия

Зеленото багри едни от най-величествените и красиви творения Божии. То е цветът на природата, нейната сила, плодовитост и вечност. Представете си онзи наситено зелен цвят на тропическата растителност, толкова зелен, като че ли е сюрреалистичен. Зелените стръкчета тревичка, които ухаят на живот, миришат на соли, минерали и протеини, които са в жестоко рали кой първи да подхрани тази магия. Зеленото олицетворява животът, Природата, богатството и пиршеството над смъртта.

Зеленото - Животът!

Бялото е цветът, символът на чистотата, добротата, милосърдието, човекът у хората. Белите, пухкави, като че ли излели от приказка на Братя Грим, облаци създават усещането за рай на Земята. Иска ти се да ги докоснеш, да вплетеш пръстите си в тази чистота, в това меко и плюшено легло. Не е ли предвестник на всичко хубаво, на добрата вест едно бяло, нежно и срамежливо кокиче?

Чисто, неопетнено, божествено

Кафявото носи в себе си земята, почвата... как прекрасно изглежда изораната нива, чакаща да бъде посято семето в недрата й . То носи в себе си топлотата, питателността на бадема, красивият и неповторим цвят на какаото, ореха, канелата. Оставя усещане за земя, пръст, устои, семеен уют и топлота. Символизира твърдост, устойчивост, но и топлота.

Бадеми - питателни и вкусни

Париж, май месец е, всичко е зелено, ухае на листа, ранно лято е и градът е изпълнен с уханието на любовта. Да, а най-романтичната част е Паржкият залез, окъпан в пурпурно-розови ласки. Цветът на залязващото слънце, потънало в блажена мекота, цветът на романтиката, на пиянските вечери изпълнени с много удоволствие и любов.

Париж... само това е достатъчно

За вас,

Д.Д 

Related Articles: 

• Само спомен 
• Домът 
• Зимата на нашето не-задоволство