Помниш ли

Я кажи ми, ти помниш ли, връщаш ли се там обратно в онзи чуден свят?

Златно поле, пътечка без край...

А ти помниш ли нощите омайни?

а дните, под сняката, топли, безкрайни.

Как светулките светеха във мрака,

смокините ядяхме под нашата стряха.

Помниш ли пътеките без край,

как се губехме във зеления рай

Откривахме вселени, нови светове,

а как ярхо блестяха всички цветове?

Помниш ли клетвите, вярата, светлината

в очите, силата, куражът във сърцата?

И поточетата бяха млади като нас -

диви и засмяни, порихме златния клас.

Помниш ли, ах, помниш ли небето?

Плисъкът нежен на вълните, морето?

Сърцето ми дими

Сърцето ми  е на трески, дими,

кърви и болезенено сълзи.

Болката - безнравствено жестока.

А очите ми - лутат се без никаква посока.

Погледът ми - обезумял е!

А ритъмът, животът - спрял е.

Притаил дъх, безметежно рея се,

като  луд след сълзите смея се.

Как мога да опиша тази празнота?

Сам, самичък в тази пълна самота!

Думите са празни, кухи, вяли...

А мечтите чужди, звучат осиротяли.

Една нощ

Май месец може да е сладък и горчив едновременно!

Как само спусна се нощта, безшумно!

Тъмен мрак и непрогледен хоризонт забули,

майската омара, покри, затули някак блудно!

А щурците пеят свойта песен, неспирно, чудно.

Да отмие срамът и страховете дневни,

наш’та слабост, човешки страсти дребни.

Колелото се върти безспирно, а вятърът шепне

сладко и омайно, струната на любовта да трепне.

Не е ли навън, в тази звездна мрачина?

Срещата на млади две сърца - любовта?

Врекли се, дишат и чувстват в летен ритъм,

Викам, ритам, но ще дойде пак денят!

А мракът е мрачен и глух, ням и студен!

Магията трае за кратко, утре пак ще е ден.

Тъмнината прикрила любовта ни нежна, мила,

ще изстлее, повехне в оня безцветен десен.

Как само вятърът ми шепне, шепне

и сърчицето, то да скочи, трепне...

Морски миг

Наскоро бях няколко дни край морето, ето какво видях, чух и почувствах!

Вълните галят пясъка

 

Протягам моята ръка, напред да пипна,

в този див и вечен танц да вникна.

Как главата ми омайно се замая,

а очите ми нежно, тя леко притваря.

Седя на пясъка, потънал в  мекота,

дюните до мен ми шепнат песента

Дълга, тиха и безкрайна като сладостта

да не свършва никога, желае моята душа.

Плисъкът отпред - дихание,

разнася се нежно - ухание.

Дишам, аз дъх не си поемам!

Ухае, а парфюмът не усещам.

Очите си не искам да отворя,

ушите ми да чуват плисъкът пак,

да виждам, чувствам и говоря,

а душата си отново да затворя с капак.

Оплети ме и недей ме пуска, чуй

апелът мой, аз ти викам макар и шепна.

С мидени черупки и пясък ме обуй

вълните да галя, в морето да приклекна.

Други стихотворения:

• Домът 
• Странник 
• Витоша 

Домът

 

wallpaperstock.net

Макар да имам дом съм аз бездомен.

И мъка, и радост много съм познал.

Главата ми е книга, страници, спомен,

за отминалите дни, в които аз не съм живял.

Защо е тъй, милостиви Татко, кажи?

Аз като мравка пощуряла да се лутам!

Дни, години, векове, умът ми ти смири

Имам дом, що бездомен съм, се питам?

Къде утехата е, покоят мой далечен?

Искам да намеря, копнежът той е вечен.

Търсач съм аз, загубен в превода,в живота.

Макар със дом, бездомен, това е мойта мъка.

Сълзите ме не подминават, търкулна се една

по мойта буза, че аз не ще открия, никога дома.

Като слепец, насред улицата пълна с хора,

ще се загубя, потъна, слея с таз развилняла се тълпа.

Ваш, 

Д. 

Related Articles: 

• Странник 
• Приятелю 
• Отново ли 

Волен ли си, Болен ли си...

Волен е наистина достоен!

Ах, този поглед...

Не мога мястото си  да намеря

не зная как да опиша тази власт.

След мене като луда е турската потеря,

но, момент, герой един е на инат!

Трудно, брате, се живей в таз държава.

Макар и наша, българска, тя е чужда.

Но знам, от пепелта героят възкресява,

като Исуса, нявга, с чудеса ще ни пробужда!

Сетя ли се аз за него, сърцето ми притихва,

чувам само ударите глухи в моите уши,

Волен казва се, целият народ затихва,

когато заговори, неговите думи са сачми!

Веднъж спаси народа  наш от турската инвазия.

Как гордо, с развяти коси, бранеше той

нашата култура, азбука, език и мафия,

а след това, отдаде се на заслужен запой!

Но, мислите си вие, че само нас спасява:

обяви война, Волния, на колониализма!

Светът вече чувства свободата и се радва

от нашия герой,  враг на империализма.

Но, как ли да опиша последния му подвиг?

Аз съм клето робче, думи нямам аз за вожда.

Край самолета, плясна по лицето гордото Франсе,

„ Аз съм българче, туй да не е ваша подлога, бе, прасе!“

Волене, вожде, боже на небесата!

Казват „Болен си“, недостойните...

Бди все така над дома, над страната,

и все тъй гордо участвай  във тройките!

Тройната прераства в тройка...

За вас, винаги откровен

 Д. Д.

Related Articles: 

• Експертът 
• Другарката
• Зимата на нашето не-задоволство

Странник

Странни мисли нахлуват напоследък...

Странни мисли...хора

Кой си ти, страннико така нахлул?

В моя живот, проникнал и дръзнал.

Не те познавам, но някак си копнея

да те видя, пипна и усетя, аз милея.

Като буря, силна, мимолетна ти,

посред зима, мраз и сняг, силно ме попари.

Изсъхнаха надеждите, смолата не е тъй дъхна,

в краката ми, преспа след преспа всичко се стовари.

Вътри се всичко, а най-вече моята глава.

Не зная, никак, кога да търся сивата следа.

Мъгляво ми е, а уж е всичко чисто, кристално.

Заблуда, вяра , кое е туй, не ми е ясно.

Страннико, буря или летен дъжд.

Ела отново и вземи ме, искам да съм пръв.

Сред ангелите, демоните, избирай ти

Душата ми е твоя, ела и я вземи...

Related Articles:

• Домът
• Отново ли
• Само спомен