Май месец може да е сладък и горчив едновременно!
Как само спусна се нощта, безшумно!
Тъмен мрак и непрогледен хоризонт забули,
майската омара, покри, затули някак блудно!
А щурците пеят свойта песен, неспирно, чудно.
Да отмие срамът и страховете дневни,
наш’та слабост, човешки страсти дребни.
Колелото се върти безспирно, а вятърът шепне
сладко и омайно, струната на любовта да трепне.
Не е ли навън, в тази звездна мрачина?
Срещата на млади две сърца - любовта?
Врекли се, дишат и чувстват в летен ритъм,
Викам, ритам, но ще дойде пак денят!
А мракът е мрачен и глух, ням и студен!
Магията трае за кратко, утре пак ще е ден.
Тъмнината прикрила любовта ни нежна, мила,
ще изстлее, повехне в оня безцветен десен.
Как само вятърът ми шепне, шепне
и сърчицето, то да скочи, трепне...
No comments:
Post a Comment