Навярно, някои ще се зачудят за какво иде реч, други пък идиотски ще се хихикат и ще сочат с пръст “Казах ли ви, тез' всичките са животни, за нищо не стават !” А и навярно ще бъдат прави, но нека да обясня накратко - от доста време ме вълнува политическата ситуация в България. Интересно, любопитно, та дори и прелюбопитно е държанието на онези, излъчени като най-интелигентни, най-способни, че и най-достойни от самия Него - народа! Тук ще вплета и нишките на един мой отминал интерес - като бивш незавършил ветеринар, ще вмъкна и малко от любимото ми Regnum Animalia и животинките, които го изпълват. Винаги се е спорило, а и ще се спори занапред доколко човекът е животно или не, нещо по-възвишено и съвършено. На мен пък доста често хората ми приличат на някои животински видове, разбира се натоварени с негативни човешки характеристики, които така или иначе животните в по-голямата си част не притежават! Ето коя муцуна на какво ми прилича. Извинявам се на животните за нанесените обиди!
Сив, побеляващ плъх изпълзява подмолно от спукана канализационна тръба, заедно с отходните води. Опашката му е дълга и усукана като змия и не само, езикът му също така е перфектно раздвоен. Цвърчи грозно, постоянно и злобно - Станишев.
Охранена и тлъста болонка със зъл нрав изскача зад прозорец с решетки и почва да лае, та лае… пронизително, налудничаво, съсипващо нервната система. Един шут, този на стопанина й, я кара да замлъкне… а, май нещо Волен ми се мярна.
Проскубана, изстрадала лисица се спотайва зад едно дърво! Чака моментът когато по-силните, по-смелите, по-младите ще се наядат. Потрива ръце, мазна и самодоволна усмивка разцъфва на лицето й! Експертността трупана с годините, търпението са ключът към успеха на това иначе клето и подмолно животно. Без да искам си помислих за Орешарски, простете!
Черна, огромна, шумна… насред тропическата джунгла е застанала една горила. Няма никой около нея, но това не я спира. Тя блъска в гърдите си и реве с умопомрачителна сила, като че ли се опитва да надмине братовчеда Кинг Конг. Привидя ми се Борисов.
Имала една баба кокошки. Ами гледа си ги жената, ама разправя: “Има една кокошка, яде като за три, все най-убавото зърно кълве, яйца не снася, а като петел по цял ден кудкудяка. Подадеш й ръка, кълве те. Едно яйце е снесла досега, шест месеца го мъти." Досущ като другарката Манолова!
Едно загладено и лъскаво папагалче кацна (избягало от предишните господари и умело си търси нови) на перваза. Гледам го, то ме гледа, като отвори една уста, много кряска, пък нищо не пее, като че ли вика “Аз, аз, аз, аз, аз…” Все едно журналист и политик на едно място виждам, чудна работа!
“ Мрак, тъмнина, един часа след полунощ, в тъмните процепи покрай лепкавата и мухлясала стена се промъква едно животинче. Гъвкаво като пластелин, очите му светят дори и в тъмнината. Невестулка… пробягва няколко метра и спира! Търси жертви, обожава да бъде част от “задкулисието”, живее в мрака, убива в мрака, удря в гръб жертвата си.” Сепнах се, нещо ми люти на очите, сигурно е Лютви…
И смятам да завърша с г-н Пеевски, е сега, не ме карайте да го казвам (пиша), мисля че всички се досещате! Прекалено е прозаично и елементарно. Чувствайте се свободни да интерпретирате както пожелаете, а защо не, да ми подскажете или подшушнете и някоя интересна политическо-животинска двойка. Пак се извинявам за нанесените щети и обиди по адрес на животинските видове, споменати в този текст. Честита баба Марта!
Related Articles:
No comments:
Post a Comment