Бат' Сали, а другите?

Хей, приятели! Знаех си, че като свалим правителството на Олигарски и някак ще пресъхне музата ми да пиша за политика… Но някак не ми убягва една неприятна тенденция в следизборната ситуация. Между другото гласувах, тъй че имам моралното право да критикувам. Искам да споделя няколко мисли за случая Бат’ Сали. Не съм детайлно запознат какво точно се случва, кой негодува, кой се радва, кой губи, кой печели, а и честно казано личният живот на другите никога не ме интересувал особено, интересува ме обаче болестта, болестта, която разяжда нашето общество.

По някакъв индиректен начин ще се превърна в защитник на “бедния” циганин. Но не това е целта ми,  напротив. Аз няма да защитавам личността, ще защитавам, както винаги е било, равенството, принципността, законността.

НЕ!

Въпросният субект - циганинът Бат’ Сали ми е познат от гостуването си в едно студио, но не само: той е символ, алегория на цели части от нашето общество. Бат’ Сали е катастрофа, като Титаник, който потъва сред ледените води, само че се “топва” насред една институция, може би най-значимата, институцията, която представлява нас, гражданите - Парламента. Човекът наистина е всичко друго, но не и политик, в никакъв случай народен представител - говори недобре, изказът му е безкрайно беден (което ни подсказва, че едва ли е прочел повече от 10 книги), няма абсолютно никаква подготовка по нито един национален, респективно политически проблем, не може да се обоснове. Лошо ли е това? Не, ако си продавач в магазин или ако работиш в мина - там ти трябват други умения, но е кошмарно, ако си политик… народен представител. Няма никакви съмнение - Бат’ Сали няма място  в политиката, да не говорим за законодателния орган на републиката. Но… голямото Но, дали е самичък? Сам ли е този воин на невежеството?

ДА!

Стана ясно, че този “приятел” не е по моя вкус, но да си дойдем на думата. Защо цялото българско общество наскочи срещу него и го превърна в жертва? Защо всички негодуват срещу легитимно (е, това е ужасно оспоримо, но мястото на всеки един депутат е такова) избран депутат? Защо? Недоумявам защо точно този човек, при все, че има не по-малко други бисери. Например Баракова, която се отцепи от ББЦ? Баракова с нейната философия, според която депутатсвото е “визия, самочувствие”, а паметникът срещу Народното Събрание е незнаен, някакъв там “рицар” вероятно… Ами всики останали гротескно ошишкани, гнусни, отблъскващи типове, които напомнят повече на комунистически чиновници, агенти или мутри от прехода? Защо никой не скочи срещу безумието Мая Манолова, която 6 месеца “мъти” изборния кодекс, и го измъти един… Защо не скочим срещу всички, защо не сме справедливи в своя протест, защо? Не разбирам...

… расизъм, дискриминация. Нашето общество НЕ е толерантно, то не е широко скроено, не е европейско, то дискриминира, маргинализира, общество, където национализмът и патриотизмът са откровен расизъм, злоба, омраза. Общество, което боледува. Всичко, което се случва с Бат’ Сали е защото е циганин. Българинът е голям “родолюбец” що се отнася до потискане на другите етноси. По този начин показва колко е… слаб и страхлив. Съдете хората по това какви са, а не по цвят, произход, религия. Съдете депутатите по това дали са компетентни или не, а не дали са българи, турци, роми. Прилагайте собствените си закони към всички, по равно, като равни. Ако сте такива, наравно с Бат' Сали ще протестирате и срещу какви ли не деградирали типажи.

Знам, че няма да бъда разбран, но искам да се чуе моят глас. Искам да се променим, искам да бъдем промяната, която очакваме да видим. Все някой трябва да е пръв, нали?

Българският политически живот и животинското царствo

Навярно, някои ще се зачудят за какво иде реч, други пък идиотски ще се хихикат и ще сочат с пръст “Казах ли ви, тез' всичките са животни, за нищо не стават !” А и навярно ще бъдат прави, но нека да обясня накратко - от доста време ме вълнува политическата ситуация в България. Интересно, любопитно, та дори и прелюбопитно е държанието на онези, излъчени като най-интелигентни, най-способни, че и най-достойни от самия Него - народа! Тук ще вплета и нишките на един мой отминал интерес - като бивш незавършил ветеринар, ще вмъкна и малко от любимото  ми Regnum Animalia и животинките, които го изпълват. Винаги се е спорило, а и ще се спори занапред доколко човекът е животно или не, нещо по-възвишено  и съвършено. На мен пък доста често хората ми приличат на някои животински видове, разбира се натоварени с негативни човешки характеристики, които така или иначе животните в по-голямата си част не притежават! Ето коя муцуна на какво ми прилича. Извинявам се на животните за нанесените обиди!

Сив, побеляващ плъх изпълзява подмолно от спукана канализационна тръба, заедно с отходните води. Опашката му е дълга и усукана като змия и не само, езикът му също така е перфектно раздвоен. Цвърчи грозно, постоянно и злобно - Станишев.

Охранена и тлъста болонка със зъл нрав изскача зад прозорец с решетки и почва да лае, та лае… пронизително, налудничаво, съсипващо нервната система. Един шут, този на стопанина й, я кара да замлъкне… а, май нещо Волен ми се мярна.

Проскубана, изстрадала лисица се спотайва зад едно дърво! Чака моментът когато по-силните, по-смелите, по-младите ще се наядат. Потрива ръце, мазна и самодоволна усмивка разцъфва на лицето й! Експертността трупана с годините, търпението са ключът към успеха на това иначе клето и подмолно животно. Без да искам си помислих за Орешарски, простете!

Черна, огромна, шумна… насред тропическата джунгла е застанала една горила. Няма никой около нея, но това не я спира. Тя блъска в гърдите си и реве с умопомрачителна сила, като че ли се опитва да надмине братовчеда Кинг Конг. Привидя ми се Борисов.

Имала една баба кокошки. Ами гледа си ги жената, ама разправя: “Има една кокошка, яде като за три, все най-убавото зърно кълве, яйца не снася, а като петел по цял ден кудкудяка. Подадеш й ръка, кълве те. Едно яйце е снесла досега, шест месеца го мъти." Досущ като другарката Манолова!

Едно загладено и лъскаво папагалче кацна (избягало от предишните господари и умело си търси нови) на перваза. Гледам го, то ме гледа, като отвори една уста, много кряска, пък нищо не пее, като че ли вика “Аз, аз, аз, аз, аз…” Все едно журналист и политик на едно място виждам, чудна работа!

“ Мрак, тъмнина, един часа след полунощ, в тъмните процепи покрай лепкавата и мухлясала стена се промъква едно животинче. Гъвкаво като пластелин, очите му светят дори и в тъмнината. Невестулка… пробягва няколко метра и спира! Търси жертви, обожава да бъде част от “задкулисието”, живее в мрака, убива в мрака, удря в гръб жертвата си.” Сепнах се, нещо ми люти на очите, сигурно е Лютви…

И смятам да завърша с г-н Пеевски, е сега, не ме карайте да го казвам (пиша), мисля че всички се досещате! Прекалено е прозаично и елементарно. Чувствайте се свободни да интерпретирате както пожелаете, а защо не, да ми подскажете или подшушнете и някоя интересна политическо-животинска двойка. Пак се извинявам за нанесените щети и обиди по адрес на животинските видове, споменати в този текст. Честита баба Марта!
  
Related Articles: 

• Кого "страхува" народът?
• Зимата на нашето не-задоволство
• Ако Левски бе жив

Другарката

 Смятям, че дължа на другарката тази "чест"! Дълго време беше пренебрегвана!

К'во?

Накратко майка, татко, викат й Мая,

с таз личност, хич не смея си играя.

Ще пиша аз в нейна почест, в нейна чест,

че борец за правда и свобода тя е днес!

Вижте, чуйте моят слаб и тънък глас!

Във възхвала оня червен и дивен бяс,

разфучал се из Народното като във Версай:

ще беси буржоата, да знаеш, тя до край!

Кой не знае тази мисъл, говор, привидение?

Всеки ден излиза с ново, гениално творение,

другарката Манолова е туй… а койтo не знае,

и цял живот няма да му стигне да се кае.

Фамозната, опозицията викат й, ах, подлеци!

Работи неуморно, един от много мъдреци.

Да си пръв сред мнозина в оная партия столетна,

макар и живял  в двор с външна тоалетна!

Но Мая, партизанката, не брани с пушка,

а с ума си сразява врага ни до шушка!

Ето, никой не ще оспори нейната заслуга,

най-важно досега: държавата е вече друга!

Половин година, мъчни дни и нощи,

през дъждове, снегове и пот среднощни,

тестото меси, другарката, на Изборния кодекс!

Нобел заслужава, че изцери народната ни болест.

Край, свърши се,  с държавата приключи!

Не, не се разпада, това няма да се случи.

Държавата изчезна, но на нейно място застана

народът български – на Мая булка той пристана!

Related Articles:

• Кого "страхува" народът? 
• Волен! 
• Експертът 

Кого „страхува“ народът?

Референдуми, демокрации, питончета, змийчета, какви ли не щуротии цъфнаха и вързаха напоследък в публичното пространство. Май народът е само зрител и слушател на политическата класа, тръгне ли да „взима“ някакво решение набързо се праща в скрина на баба ти с ненужните вещи. Наду ни се главата (добре де, само едната) от политическите брътвежи напоследък, честно казано, на мен дори вече не ми е интересно какъв компромат срещу кого е излязъл по две причини: първо,  голяма част от тях са поредната скалъпена лъжа за някого и второ, ако случайно има нещо истинско в съответния компромат, то прокОратурата (мисля, че звучи доста добре така, къде това „У“ ми сложили умниците!) с мечешка лапа отстранява „случая“. И в двата случая уравнението прави нула, тоест нищо, черна дупка, липса, нищо! Но, все пак последните два месеца се случи едно интересно събитие, но най-вече реакциите бях прелюбопитни! Това събитие е предложението за референдум на президента Росен Плевнелиев, което просто разби ключалката на кутията на Пандора, за да отприщи всестранни реакции и коментари.

Президентът каза виц - Референдум!

Тук, няма да влизам в политически детайли и анализи, просто ей така, човешки ще разгледам впечатления и ще ги интерпретирам от своя гледна точка, че да не заведат десет дела за клевета срещу мен! Пазя си гърба, ако ме разбирате.

Та, ударът, астероидът, който се заби в и без това кървящата рана на БСП и управляващата коалиция, беше предложението за референдум. Няма да казвам за какво, нито какви са точно въпросите, защото смятам, че всеки от нас вече ги знае по-добре от трите си имена! След като астероидът се разби в „крепостта“ на управляващите, настана едно, както се казва в приказките на английски „а hush fell over them” - пълно, гробовно мълчание. Шах и мат, преди столетницата и нейните придворни да се окопитят, преструктурират армията и нанесат своя удар. Ох, мили Боже, а те не се забиваха никак! В телевизионните студия, сутрешните блокове, всякакви информационни канали бяха „окупирани“ от членове на „червената“ армия – политици, министри, депутати, социолози и какви ли не знайни, и незнайни люде. 

Първо попаднах на вездесъщата Мая Манолова, мисля и че тя беше първият офицер на фронта! От нейната уста излязоха куп глупости, като най-приятно беше за ухото от един юрист да чуеш, че референдумът е противоконституционен. Нещо, тая Конституция стана много модерна напоследък, не мислите ли? Както се казва - разбиване! Скоро може и чалгаджийките да спрат да си слагат силикон, а да почнат да я четат тая пуста Конституция!

След нея, аз поне, видях на фронта „социоложката“ класа, слагам кавички, защото ми писна социолози да се превръщат в политанализатори и агенти на разни партийки. Социологът прави изследвания, тенденции, не защитава публично партии и не политизира дейността си! Това беше в лицето на Кольо Колев, чието лице изреди поне половината от нюянсите на червеното, в унисон с принадлежността си, в пристъпите си на гняв, срам, безсилие, унижение... Референдумът бил политически инструмент измъдри този "корифей" в социологията. Ами смятам, че е така, не виждам лошо хората да решават политиката и бъдещето си. Смешно ми стана накрая как иска, не иска се съгласи, че май, възможно е, има вероятност да се съгласи за провеждане на референдум, но при бля-бля условия. Само не знам как е охладил страстите след това.

След това се зароиха писъци, крясъци, едва ли не ЕК ще се сезира за това посегателство върху Конституцията. Кой, за Бога е Плевнелиев, че да се меси? Някакво си там президентче... Местан си изказа „професорското“ мнение, Станишев , който беше изпаднал в екзалтация и транс около Референдума за Белене, сега поучително размаха пръст, както , разбира се и борците за демокрация и антиколониализъм – Волен и Ко.

Най-любопитен и интересен за мен беше случаят с Антон Кутев – неясно за мен с какво прочул се, преборил се за депутат, е този конкретен човек. Още със сядането си на стола, този човек доказа, че не е някакъв забравен инфант, а просто един инфантил, който следва ясно зададеният курс. Усмихнах се при неистовите хули ( преди да "захапе" темата за Референдума) срещу Първанов, Калфин и другите "злодеи", хора които все пак бяха ключови - президент, вътрешен министър, външен, абе... олелия. След това започна да „изтъква“ недостатъците“ на Референдума, като версията на Мая май се беше поизтъркала леко. Сега бяха доводите колко маловажни са изборните правила, няма да вдигнат нито пенсии, нито заплати... веднага една лампичка светна в моето мозъче, слава Богу и в това на водещата, която запита „ Тогава защо г-жа Мая Манолова от 5 месеца се занимава с този Изборен кодекс и точно той се обсъжда  в пленарна зала?“... само дето ченето му не се откачи. Нямаше какво повече да гледам!

През цялата тази дандания се чудех само едно и единствено нещо - кой се страхува от това, народът да го избере? Кой? Всички имате глави, сами си отговорете!

Related Articles:

• Зимата на нашето не-задоволство
• Експертът
• Волен ли си?

Зимата на нашето не-задоволство*

Първоначално мислех заглавиeто да бъде „Зимата на нашето недоволство“, но сметнах, че директното копи-пейст на романа от Джон Стайнбек, ще  е меко казано подло, нечестно, неуважително към феновете му, а и не особено добре за мен самия. Не че много от вас ще се сетят изобщо за това произведение, но все пак е хубаво човек да се застрахова... пък и, не обичам плагиатството и чуждите мисли, както пее Пинк в една своя песен, някак си ме прихваща сърбеж. Използвах точно това заглавие, защото исках то да бъде двойнствено... хм, как звучи само тази дума, като нещо, което е би. Двойнствено, защото съдържа в себе си и недоволството, и задоволството! Чие е това недоволство и чие е задоволството, може ли да съществуват заедно, едновременно, ще разберем тепърва...

Хм, доволни сме, а?

     Като цяло, визирам днешната политическо – обществена ситуация в издънката, 27-та членка (имало и женски род на думата „член“!) на ЕС. Не ме карайте да го пиша цялото, твърде е дълго и звучи прекалено помпозно и лицемерно... А каква е тази политическа, обществена и икономическа ситуация днес? Ще използвам модерните и срванително успешни опорни точки!

Първа опорна точка: Зима

Една наистина съществена опорна точка! Общо взето, според тълкуванието зимата представлява един изключително неприятен сезон, характерен за страните с умерен климат, температури, директно от домашния фризер (дори и бактериите не се чувстват особено добре, май само на вирусите не им пука, все пак са кристализирани във въздуха). Освен това, има и една специфика : сняг, да, онова бялото, мекото, хлъзгавото, което изведнъж става лепкаво, кафяво и неприятно на  вид. А, нека не изключваме и множеството снежни човеци, червени шапки, рогца, еленчета, убити елхички и т.н. Може да се напише цяла антология...

Втора опорна точка: Работим ли или не работим?

Втората засяга изцяло политическата обстановка, а тя е: липса на РБ като държава, институции, законодателство, меджународно присъствие, липса на принос към световния прираст и т.н, от 12 май 2013 година. Противоречие изобщо в смисъла на думата държава, защото държавата е функция на едно единствено нещо, не не са законите, колкото и тривилано да звучи, а едно друго: Суверена. Народът стои над държавата, над властите, той може да гради, може да руши, може да помита, защото той прави смисъла на една  държава... ако няма за кого да действат институциите и законите, защо би ги имало? Нали така? Като цяло, от 12 май, България не е наясно съществува ли, или не. Работим ли или не работим? Има власт, има управление, но има и суверен, народ, който няма нищо общо с тази власт и управление, които пък също нямат нищо общо с този народ. Странно, нали?

Знамената на гордите членове на ЕС.

Трета опорна точка: „Черно - бяло“

Третата опорна точка е доста конкретна и представя един от изключително успешните ходове на днешното управление, т. нар.  втора Тройна коалиция, или как да превърнеш биполярното афективно разстройство в маркетингова стратегия и умело измъкване дори от най-безнадеждните ситуации. Конкретно: тежкият, безкомпромисен и ужасяващ доклад на ЕК за напредъка на България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Или както обобщи британският посланик в България в свой статус в Twitter, ще перефразирам: „Едно скучно четиво, две стъпки напред и цяла стълба надолу за България“... но, „черен“ беше докладът само за ЕС, посланици, анализатори, общество, не и за управляващата клика, която видя един умерен и поощряващ доклад – сиреч, бели кахъри! Това че България е в тотална международна изолация (да сте чули и видели някой официално да покани премиера или министри, освен прословутите воаяжи с лични средства на Волен Сидеров в Куба и разни депутатчета в Сирия, съответно Тайван); не ги тревожи, че сме в топ три на света по отрицателен прираст; няма проблем и с обезкървяването на нацията; защо пък и за доходи да мислим? България е в прекрасно състояние, благодарение на усилията на парламент, който не работи през половината време и правителство, което заслужава повече от титлата „експертно“... разбрахме вече, и че успехите на Григор Димитров в Australian Open се дължат на правителството! А, днес, видях и изказването на премиера във Велико Търново (да, човекът обиколи цяла Бъгария, при липса на чуждестранни покани), че бизнесът бил в стрес да не се завърнат ГЕРБ, вече бил процъфтявал... Наистина, Мария-Антоанета пасти да яде!

"Kато нямате хляб, яжте пасти!"

Колкото и да писах това с чувство за хумор, толкова и с болка, болка от тоталната апатия и агония в България. Излиза, че тази зима един народ недоволства, а едни управляващи доволстват, но какво ли разбират глупавите овце, щом овчарят казва „Върви!“, значи всичко е наред. Поредната зима на не-задоволство...

* "Зимата на нашето недоволство" е роман от Джон Стайнбек, като идеята за заглавието ми беше подсказана от Марио Трифонов. 

 Related Articles: 

• Волен ли си, Болен ли си? 
• Експертът 
• Цветелин Н., който умря от любов