Червено или зелено

www.johnnyleungphotography.com

Пак съм аз и моите отегчителни, злободневни истории. Просто обичам да пиша, ей така, да убивам времето, което казват, било безценно. Та щом е толкоз безценно, нека го използвам както си трябва.

Сряда, малкият петък, ама хич не ми беше петъчно… ставането трудно, алармата отново бе най-големият ми враг. Успах се. Пих чашка кафе, мих зи зъбите бързичко. Грабнах колелото, милия ми другар.

Има нещо специално когато човек кара колело. Не знам за вас, но при мен се създава усещането за свобода и летене. Скоростта ми харесва. Вятърът гали бузите ми, челото ми и развява дрехите ми, чувствам се като на палубата на Титаник, разперил широко ръце и чакам, чакам...

… на поредния светофар. Червеното е един от любимите ми цветове, но хич не ми е драго, когато светне червено на светофара, а съм се разбързал като ураган. Но чакам, правила, закони, трябва да се спазват.

Да, ама не всички мислят така. Винаги ми е била изключително странно поведението на люде, които, ама наистина като абсолютно луди, пресичат булеварди и кръстовища както им падне: пред коли, зад автобуси, под камиони. “Приятен” феномен са и тези, които си пресичат смело на червено. Защо? Винаги съм се питал защо? Днес за малко да сгазя с колелото няколко разбързали се хорица. Докато карах, представете си, имах време и да помисля и да стигна до странни изводи.

Абсолютен и безспорен факт е, че хората, за да рискуват буквало живота си, пресичат неправилно, защото бързат. Закъде? Няма значение, важен е поривът: бързам! Но като се замисля, пресичайки на светофар, печелиш в най-добрия случай минута-две. Заслужава ли си? Да, печелиш минута-две, а за по-малко от секунда животът ти може да си отлети… и не само твоя, а множество други човешки съдби ще бъдат повлияни от едно глупаво, емоционално решение.

Но не само. Повечето от тези хора са изнервени трудещи се, обикновени български люде. Люде, които чакат цял живот Промяната. Хора, които чакат някой да ги “оправи”. Хора, които изчакват щастието да кацне един ден и на техния балкон. Е, за такива неща се чака, драги мои. Виж, за да спечелиш 56 секунди, рискувайки живота си, си заслужава… Разни хора, разни идеали. Хубав ден!