 |
| Златно поле, пътечка без край... |
А ти помниш ли нощите омайни?
а дните, под сняката, топли, безкрайни.
Как светулките светеха във мрака,
смокините ядяхме под нашата стряха.
Помниш ли пътеките без край,
как се губехме във зеления рай
Откривахме вселени, нови светове,
а как ярхо блестяха всички цветове?
Помниш ли клетвите, вярата, светлината
в очите, силата, куражът във сърцата?
И поточетата бяха млади като нас -
диви и засмяни, порихме златния клас.
Помниш ли, ах, помниш ли небето?
Плисъкът нежен на вълните, морето?
No comments:
Post a Comment