Пиша, защото искам, пиша, защото ми харесва, пиша, защото вярвам в словото, в думите, които като че ли носят в себе си частица божествено! Вярвам, защото вярата е частта, без която не може: тя е ключът към всяка врата. Вярвам, защото е по-добре да вярваш отколкото да не вярваш.
 |
| Добро или зло, Бог или дявол, вяра или невяра... |
Колко е лесно да повярваш? А нима не е и най-трудното нещо? Вярвай! А вярваш ли? Не, драги читателю, не в Библията, нито пък в Корана, не те карам да вярваш и в Рождество Христово, а просто да повярваш в нещо, каквото и да е то. Но не можеш, нали?
Аз не вярвам в Библията, не вярвам в свещеността на църквата, не вярвам в богопомазаността на свещеници и цялата клика “близки Богу”, но това не означава, че не вярвам в моя Бог. Не означава, че не мoжеш да вярваш в свой собствен, въпреки че не вярваш в това, което са искали от теб! Вярата не се иска, тя е просто поредният избор, който трябва да направим.
Светът бил прогнило място, враждебност, дискриминация, глад, войни, става все по-зле, нали така? Аз вярвам, че един ден това няма да е така, вярвам в прекрасната соул музика, вярвам в олимпийските шамшиони, които символизират упоритостта и непримиримостта на човека. Вярвам в майките, които отглеждат своите деца, вярвам в детската милувка, смях, прегръдка… вярвам в това, което искам, и не виждам онова, което за мен не съществува.
Доброто или лошото, да се обидиш или да се засмееш, да направиш жест или да пренебрегнеш, да посадиш цвете или да стъпчеш охлювче - ти избираш. Любовта или страха, ти избираш в кое да повярваш. Ти избираш своя Бог, защото светът, в който живееш, е твоя собствена проекция: ти избираш декорите, обитателите, цветовете и всичко останало, че и боговете.
No comments:
Post a Comment