Monday, January 26, 2015

Moonlight


http://lorddoomhammer.deviantart.com/


Moonlight - shy and pallid,
pale is your face and amid
the brightest stars it shines!

Moonlight - kisses, passion-
strongest, hottest - my emotion,
deeper than the boiling ocean.

Moonlight- path unknown
on the surface - life I've known!
Merciless, cruel, cold, a stone!

Moonlight - darkest hours
in the lonely nights and days,
dying love, fading flowers.

Moonlight- dancing with you,
laughing, crying in the winds,
living in a world of dreams.


Tuesday, January 6, 2015

The Sky Goes Purple

When you are leaving the sky goes purple, my world is empty, my wings wither...

http://www.freepicturesweb.com/


As the sky goes purple and
the sun is setting down,
are the dreams of mine
sinking in a bitter wine.

As the light goes purple
so is my soul and mind!
Sleepless in the abyss,
wandering alone and blind.

As the sky goes darker
so are the hopes of mine
so is you - leaving my life,
my home, my world, my light.

It’s all dark... all black,
endless night is here.
Winter winds whisper
death, pain and fear...

Monday, December 8, 2014

Wonder, wander




Can I see or I am blind?
Can I hear or I am deaf,
Can I feel or I am stone,
Still alive or crawling death?

Is it summer in the snow?
Is it sunny in the mist?
Is it warm in the winter cold?
Is it home on a homeless street?

Sitting… thinking… dreaming,
wondering and wandering…

Wandering into the past
lost in the nothingness.
Sahara, oh, Sahara…
lost in your vastness

Wake me up and take my hand!
Open my eyes and talk to me,
teach me how to listen, see-
underneath the purple rain.

Wake me up and show me summer!
Make me see the sun above!
Let me feel its warmth and love.
Show me where’s my home.

Other poems:


Thursday, November 27, 2014

Drunk




Your lips - red as wine.
The wine I drink every night
and day - sweet, divine!

I see tears on your cheeks-
wet, burning your pallid skin.
Little smile, sad and grim.

I’ll dry these tears, promise!
Believe me, love, I swear,
my precious diamond I endear.

I didn’t want to hurt you!
I didn’t want to drink!
Hurt myself by hurting you.

Your hands are cold,
your face looks so old.
Your eyes are dead.

Разказ на един оптимист

Свят, готов ли си за мен? По-добре бъди, защото ще се срещнеш с един неуморимо луд, искрен, жив, да, жив човек. Една непримирима глава, един нетърпим характер…



Лоши моменти ли? Нима е лошо да приключиш с нещо, било то работа или пък една безкрайно несполучлива, разтеглена във времето като сопол, връзка? Лошо ли е да финишираш, да починеш, след което да се изправиш и да започнеш наново? Има ли нещо лошо в това да погледнеш нагоре към звездите, да мечтаеш опитвайки се да ги преброиш? Лошо? Не, не е лошо, няма лоши неща, има само един път и той е винаги напред, напред към светлината, към протегнатите божии ръце. Защото някъде там, сред мъглявината ни чака една вечна, бащина прегръдка.

Не мисли, приятелю, не се колебай, действай, следвай поривите на своето сърце и душа. Бъди истински като любовта, устремен като полета на ястреб. Решавай, просто не се колебай- да вземеш или да не вземеш решение! Никога не забравай, как би могъл, нали?, че нищо не се случва защото се случва, а защото има причина. Да, във всичко около нас, пък и в нас, има някаква мисъл, причина, за всичко има обяснение, което ние честно не виждаме. Причина, която аз твърдя вярвам, е в наша полза. Не ви ли се е случвало да приключите нещо, което ви е причинило болка и скърби, нещо, което впоследствие осъзнавате е положило основата на някакъв успех или ново начало. При мен винаги е било така, през целия ми живот. Колко измъчен е понякога краят на нещо, каква драма, каква неприязън. Нима всеки край не е началото на нещо ново? Нима смъртта не е началото на новия живор? Както се казва: Think about it! Няма да ви натоварвам повече с размисли на един оптимист! Винаги ще вярвам, такъв съм си! Просто помислете, можете!

P.S Според данни на Световната здравна организация, няма регистриран случай на смърт от прекомерна доза вяра!

Monday, November 10, 2014

Summer kiss




It is your kiss I miss,
it’s your presence I endear,
your shadow is my shelter!

Your hands I need today,
your smile to take me far away,
away from here, now, the yellow trees.

Your gentle touch I desire
the burning, melting fire.
The storm to destroy my harbor.

Your tears I want to drink
and dream of you, every night,
see your face after every blink

All the winter mornings, nights!
You will be my homeless prayer,
until I find my summer home of stars.

Summer kiss, it is you I miss...

Sunday, October 26, 2014

Бат' Сали, а другите?

Хей, приятели! Знаех си, че като свалим правителството на Олигарски и някак ще пресъхне музата ми да пиша за политика… Но някак не ми убягва една неприятна тенденция в следизборната ситуация. Между другото гласувах, тъй че имам моралното право да критикувам. Искам да споделя няколко мисли за случая Бат’ Сали. Не съм детайлно запознат какво точно се случва, кой негодува, кой се радва, кой губи, кой печели, а и честно казано личният живот на другите никога не ме интересувал особено, интересува ме обаче болестта, болестта, която разяжда нашето общество.
По някакъв индиректен начин ще се превърна в защитник на “бедния” циганин. Но не това е целта ми,  напротив. Аз няма да защитавам личността, ще защитавам, както винаги е било, равенството, принципността, законността.

НЕ!


Въпросният субект - циганинът Бат’ Сали ми е познат от гостуването си в едно студио, но не само: той е символ, алегория на цели части от нашето общество. Бат’ Сали е катастрофа, като Титаник, който потъва сред ледените води, само че се “топва” насред една институция, може би най-значимата, институцията, която представлява нас, гражданите - Парламента. Човекът наистина е всичко друго, но не и политик, в никакъв случай народен представител - говори недобре, изказът му е безкрайно беден (което ни подсказва, че едва ли е прочел повече от 10 книги), няма абсолютно никаква подготовка по нито един национален, респективно политически проблем, не може да се обоснове. Лошо ли е това? Не, ако си продавач в магазин или ако работиш в мина - там ти трябват други умения, но е кошмарно, ако си политик… народен представител. Няма никакви съмнение - Бат’ Сали няма място  в политиката, да не говорим за законодателния орган на републиката. Но… голямото Но, дали е самичък? Сам ли е този воин на невежеството?

ДА!


Стана ясно, че този “приятел” не е по моя вкус, но да си дойдем на думата. Защо цялото българско общество наскочи срещу него и го превърна в жертва? Защо всички негодуват срещу легитимно (е, това е ужасно оспоримо, но мястото на всеки един депутат е такова) избран депутат? Защо? Недоумявам защо точно този човек, при все, че има не по-малко други бисери. Например Баракова, която се отцепи от ББЦ? Баракова с нейната философия, според която депутатсвото е “визия, самочувствие”, а паметникът срещу Народното Събрание е незнаен, някакъв там “рицар” вероятно… Ами всики останали гротескно ошишкани, гнусни, отблъскващи типове, които напомнят повече на комунистически чиновници, агенти или мутри от прехода? Защо никой не скочи срещу безумието Мая Манолова, която 6 месеца “мъти” изборния кодекс, и го измъти един… Защо не скочим срещу всички, защо не сме справедливи в своя протест, защо? Не разбирам...

… расизъм, дискриминация. Нашето общество НЕ е толерантно, то не е широко скроено, не е европейско, то дискриминира, маргинализира, общество, където национализмът и патриотизмът са откровен расизъм, злоба, омраза. Общество, което боледува. Всичко, което се случва с Бат’ Сали е защото е циганин. Българинът е голям “родолюбец” що се отнася до потискане на другите етноси. По този начин показва колко е… слаб и страхлив. Съдете хората по това какви са, а не по цвят, произход, религия. Съдете депутатите по това дали са компетентни или не, а не дали са българи, турци, роми. Прилагайте собствените си закони към всички, по равно, като равни. Ако сте такива, наравно с Бат' Сали ще протестирате и срещу какви ли не деградирали типажи.

Знам, че няма да бъда разбран, но искам да се чуе моят глас. Искам да се променим, искам да бъдем промяната, която очакваме да видим. Все някой трябва да е пръв, нали?

Monday, September 29, 2014

That Moment





That moment when it was you and I
laughing in silence, only with eyes,
a moment you were close, but far away.

That moment when the sun was rising,

although it was setting behind
the blue horizon, you were in my mind.


That moment when the autumn blows,
but it is still the hottest summer,
you are so aloof, yet so close.


That moment when you whispered
one, two or an ocean of words,
carried away by the fastest birds.


The moment when the beach
was empty, bare, alone, cold
the day I wasn’t young, but old…

It was just a moment, an illusion.
Just a dream, longing or delusion?
Or I am just losing my mind?