Разказ на един оптимист

Свят, готов ли си за мен? По-добре бъди, защото ще се срещнеш с един неуморимо луд, искрен, жив, да, жив човек. Една непримирима глава, един нетърпим характер…

Лоши моменти ли? Нима е лошо да приключиш с нещо, било то работа или пък една безкрайно несполучлива, разтеглена във времето като сопол, връзка? Лошо ли е да финишираш, да починеш, след което да се изправиш и да започнеш наново? Има ли нещо лошо в това да погледнеш нагоре към звездите, да мечтаеш опитвайки се да ги преброиш? Лошо? Не, не е лошо, няма лоши неща, има само един път и той е винаги напред, напред към светлината, към протегнатите божии ръце. Защото някъде там, сред мъглявината ни чака една вечна, бащина прегръдка.

Не мисли, приятелю, не се колебай, действай, следвай поривите на своето сърце и душа. Бъди истински като любовта, устремен като полета на ястреб. Решавай, просто не се колебай- да вземеш или да не вземеш решение! Никога не забравай, как би могъл, нали?, че нищо не се случва защото се случва, а защото има причина. Да, във всичко около нас, пък и в нас, има някаква мисъл, причина, за всичко има обяснение, което ние честно не виждаме. Причина, която аз твърдя вярвам, е в наша полза. Не ви ли се е случвало да приключите нещо, което ви е причинило болка и скърби, нещо, което впоследствие осъзнавате е положило основата на някакъв успех или ново начало. При мен винаги е било така, през целия ми живот. Колко измъчен е понякога краят на нещо, каква драма, каква неприязън. Нима всеки край не е началото на нещо ново? Нима смъртта не е началото на новия живор? Както се казва: Think about it! Няма да ви натоварвам повече с размисли на един оптимист! Винаги ще вярвам, такъв съм си! Просто помислете, можете!

P.S Според данни на Световната здравна организация, няма регистриран случай на смърт от прекомерна доза вяра!