Monday, November 10, 2014

Summer kiss




It is your kiss I miss,
it’s your presence I endear,
your shadow is my shelter!

Your hands I need today,
your smile to take me far away,
away from here, now, the yellow trees.

Your gentle touch I desire
the burning, melting fire.
The storm to destroy my harbor.

Your tears I want to drink
and dream of you, every night,
see your face after every blink

All the winter mornings, nights!
You will be my homeless prayer,
until I find my summer home of stars.

Summer kiss, it is you I miss...

Sunday, October 26, 2014

Бат' Сали, а другите?

Хей, приятели! Знаех си, че като свалим правителството на Олигарски и някак ще пресъхне музата ми да пиша за политика… Но някак не ми убягва една неприятна тенденция в следизборната ситуация. Между другото гласувах, тъй че имам моралното право да критикувам. Искам да споделя няколко мисли за случая Бат’ Сали. Не съм детайлно запознат какво точно се случва, кой негодува, кой се радва, кой губи, кой печели, а и честно казано личният живот на другите никога не ме интересувал особено, интересува ме обаче болестта, болестта, която разяжда нашето общество.
По някакъв индиректен начин ще се превърна в защитник на “бедния” циганин. Но не това е целта ми,  напротив. Аз няма да защитавам личността, ще защитавам, както винаги е било, равенството, принципността, законността.

НЕ!


Въпросният субект - циганинът Бат’ Сали ми е познат от гостуването си в едно студио, но не само: той е символ, алегория на цели части от нашето общество. Бат’ Сали е катастрофа, като Титаник, който потъва сред ледените води, само че се “топва” насред една институция, може би най-значимата, институцията, която представлява нас, гражданите - Парламента. Човекът наистина е всичко друго, но не и политик, в никакъв случай народен представител - говори недобре, изказът му е безкрайно беден (което ни подсказва, че едва ли е прочел повече от 10 книги), няма абсолютно никаква подготовка по нито един национален, респективно политически проблем, не може да се обоснове. Лошо ли е това? Не, ако си продавач в магазин или ако работиш в мина - там ти трябват други умения, но е кошмарно, ако си политик… народен представител. Няма никакви съмнение - Бат’ Сали няма място  в политиката, да не говорим за законодателния орган на републиката. Но… голямото Но, дали е самичък? Сам ли е този воин на невежеството?

ДА!


Стана ясно, че този “приятел” не е по моя вкус, но да си дойдем на думата. Защо цялото българско общество наскочи срещу него и го превърна в жертва? Защо всички негодуват срещу легитимно (е, това е ужасно оспоримо, но мястото на всеки един депутат е такова) избран депутат? Защо? Недоумявам защо точно този човек, при все, че има не по-малко други бисери. Например Баракова, която се отцепи от ББЦ? Баракова с нейната философия, според която депутатсвото е “визия, самочувствие”, а паметникът срещу Народното Събрание е незнаен, някакъв там “рицар” вероятно… Ами всики останали гротескно ошишкани, гнусни, отблъскващи типове, които напомнят повече на комунистически чиновници, агенти или мутри от прехода? Защо никой не скочи срещу безумието Мая Манолова, която 6 месеца “мъти” изборния кодекс, и го измъти един… Защо не скочим срещу всички, защо не сме справедливи в своя протест, защо? Не разбирам...

… расизъм, дискриминация. Нашето общество НЕ е толерантно, то не е широко скроено, не е европейско, то дискриминира, маргинализира, общество, където национализмът и патриотизмът са откровен расизъм, злоба, омраза. Общество, което боледува. Всичко, което се случва с Бат’ Сали е защото е циганин. Българинът е голям “родолюбец” що се отнася до потискане на другите етноси. По този начин показва колко е… слаб и страхлив. Съдете хората по това какви са, а не по цвят, произход, религия. Съдете депутатите по това дали са компетентни или не, а не дали са българи, турци, роми. Прилагайте собствените си закони към всички, по равно, като равни. Ако сте такива, наравно с Бат' Сали ще протестирате и срещу какви ли не деградирали типажи.

Знам, че няма да бъда разбран, но искам да се чуе моят глас. Искам да се променим, искам да бъдем промяната, която очакваме да видим. Все някой трябва да е пръв, нали?

Monday, September 29, 2014

That Moment





That moment when it was you and I
laughing in silence, only with eyes,
a moment you were close, but far away.

That moment when the sun was rising,

although it was setting behind
the blue horizon, you were in my mind.


That moment when the autumn blows,
but it is still the hottest summer,
you are so aloof, yet so close.


That moment when you whispered
one, two or an ocean of words,
carried away by the fastest birds.


The moment when the beach
was empty, bare, alone, cold
the day I wasn’t young, but old…

It was just a moment, an illusion.
Just a dream, longing or delusion?
Or I am just losing my mind?

Sunday, September 14, 2014

Nostalgia






My eyes are always searching,
to see again this endless blue.
Was it real, was this dream true?


My fingers want to touch again-
the warm and golden sand,
Feel it’s pulse, rhythm, life.


My ears are desperately longing-
to hear the sound of the waves and
a seagull’s cry in the sunny morning!


My lips desire, they breathe alone!
Two lonely rocks amid the vastness,
destined, cursed, lifeless stones.


Life is not colourful but grey,
far from the beach I cherish!
far from the sea I love, far from
the eaves under I used to pray…

Far from you, far away from you



12.09.14
D.D

Monday, August 25, 2014

Million Dollar Morning

That was my first thought when I woke up today and looked out of the window. Vitosha* was huddled up like a cat, caressed by its owner - the Sun. It was lovely green, alive, warm, throbbing. It was August, a perfect summer morning! This morning I didn’t feel alive, but living, not functioning, but breathing. I felt like a part of something whole, I felt my little, tiny hope that Paradise is somewhere on Earth is not as absurd as I’ve ever thought. The Sky was blue, but a blue without any trails clouds. The trees have become alive, old ents that were chattering on their ancient, absurd tongue.





Why I thought it was a “million dollar morning?” Maybe because, occasionally, we are capable of touching the essence of life, its meaning. What is lifе's meaning then? Happiness? One moment pleasure? What? It is ridiculous to claim I have understood everything, but can millions buy such a moment, millions symbolizing the material ambition? You just realize how absurd is the connection between happiness and material. It sounds funny in “real” moments like this one. My opinion at least… I don’t have the claim to be the Bible or the Quran or any other measure what is right and what is wrong. I understood the link between this summer morning, the Sun, material, happiness… moments, all about moments - no past, no present, no future, only a flash, one second, one blink, one instant. An instant of bliss, a million dollar moment.




It was not a dream, I wasn’t sleeping either. It was not a mere longing, I just grabbed this morning, the happiness. My day is not going to be gray!

Saturday, August 16, 2014

What Is Love If Not




What is love if not,
a gentle kiss and soft
fingers through my chest?

What is love if not the way,
you are dancing in the rain,
or sitting on the sandy bay?

What is love if not the sky,
every August night, dreaming
walking among cicadas’ cry?

Where is Love if not,
soft within my palm-
your hand is warm?

Where is love, where?
I feel it in the wine - sweet
in the bitterness of life!

Love is everywhere, nowhere,
easy, hard to find and feel.
Love is thing you cannot steal...

Monday, August 11, 2014

Утро за милиони

Това беше първата ми мисъл, когато се събудих днес и погледнах през прозореца. Витоша се беше сгушила самодоволно като коте, галено от своя стопанин - Слънцето. Беше чудно зелена, жива, топла, туптяща. Беше идеалната лятна утрин, август е! Да, в тази утрин се почусвтах не жив, а живеещ, не функциониращ, а дишащ, почувствах се част от цялото, почувствах, че малката ми и скромна надеждица Раят да е някъде тук, на Земята, може и да не е толкова абсурдна. Небето си беше синьо, ама какво синьо, необременено от бялото на облаците. Дърветатa бяха оживели, превърнаха се в стари енти, които бърбореха на своя древен, абсурдно звучащ език.

Само един миг...


Защо си помислих точно “утро за милиони”, може би защото в редки моменти, имаме способността да схващаме есенцията на живота, смисъла, а какъв е той? Щастие? Моментна наслада? Какво? Не твърдя, че съм  прозрял всичко, нелепо е, но разбрах едно - милионите, като олицетворение на материалното могат ли да купят такъв миг? Осъзнаваш колко нелепа е корелацията между материално и щастие, наистина смехотворна дори. Поне според мен… не твърдя да съм Библия, Коран или каквато и да е мярка за прав и крив. Разбрах за мен каква е връзката между това лятно утро, слънцето, материалното, щастието… моменти, всичко е моменти - няма минало, няма бъдеще, няма настояще, има само блясък, секунда, момент, един миг. Миг на щастие, миг за милиони…



Не мечтаех, не сънувах, не копнеех, просто грабнах мига, грабнах щастието… денят ми няма да е сив!

Monday, August 4, 2014

Blaze and dove

Dedicated to... you know!



My fingers - a blaze
My eyes - a razor.
Gentle, caressing wind,
the way you move and sing!
Do I deserve this love?
The hope, this white dove?
Inside my heart is warm,
outside is burning storm!
But the candle silent,
spreads the daylight.
Never leave my chest,
stay there, kiss and rest.
Keep the flame alive,
never let my passion die.
Wait, be patient, stand my blaze!
See how purple are the rainy days!
One day these souls will fly,
up like two doves in the sky…

Or you will meet me in the paradise.