I Will Never Be Like You

This is a short text, with the idea to show that no matter how the society, or the people, or whatever, "force" me to be like them, or to restrict me, or to isolate me on the island of unhappiness, it won’t work!It's not a threat but a statement! I will never be like you, never… I will be the person I am, and I will respect myself, just a little advice – do this yourself!  Yeah, do it… you will see how difficult it is!

www.antiquiet.com

I know sometimes I don’t care about other people, their sufferings, their pain, their lives, their destiny, their education, even about their grandparents… I know this and I won’t lie to you, this is just me.

I know that I am selfish some days, I want only other people to focus on me, my personality, I want the world spinning around me. Ok, I do it, but I know this and I accept myself. If I say I don't do it, I will just lie myself.

I know sometimes I hurt people. I shout, I swear, I humiliate even hit people… should I be ashamed of this? Most probably you will say “Yes, you should”… my reply: I won’t be like you!

I know that very often I am crazy and people can’t understand me, there are just wondering if I’m sane. But I love this, as one of our most prominent authors, called The Patriarch, said: “ The crazy people, let them live!”

I don’t think this author is the Patriarch of Bulgarian literature, I didn’t even read the whole book from where I used the quote, I simply didn’t like it. It's ok for me to do things I like!

I know I don’t accept authorities, for me it doesn’t matter if someone is a doctor or a professor, or a homeless person. I’m just a free man… nothing matters that much to me as Freedom does. Authorities kill, destroy freedom, they make you follow an unbreakable chain…

I know my thoughts are simply too unacceptable to you…

I know you want me to be a vegetarian, or to read the Bible, or to ride every day a bicycle just because it helps you, or it’s your life… well I love meat, I despise the Bible and I prefer running…

You can’t tolerate a person who doesn’t edit his work after finishing it, well I do it… I don’t care if it has mistakes, we all make, should I be ashamed of this? I’m perfect in my imperfection.

I know there are rules, and I have to stick to them, but I love mocking at these rules, yeah the etiquette was broken and so what? I won’t be like YOU…

Related Articles:

• Every Day 
• 15 Things Freedom Is 
• No Matter If 

Тоалетна хартия - да или не?

Спомням си веднъж, когато се разхождахме с един приятел, с когото често обсъждаме странни или необясними неща, повдигнахме темата за това, че хората използват тоалетна хартия, а животните – не! Странно, нали? Разбира се, животните нямат достъп, но идеята ни беше, че нямат нужда от тоалетна хартия. Защо се получава така? Днес, попаднах на една статия в www.livescience.com и чрез попитите знания, ще се опитам да направя едно мини разследване и да видим причините и резултатите – дано са добре оформени и твърди!

Хартията май свърши?

 

Като цяло, сме забелязали колко чисти и спретнати изглеждат животните, като тук искам да направя едно отклонение. Говоря за дивите животни или животните в естествена среда, изключвам одомашнените и опитомените такива. Фактът е, че тези животни са били хилядолетия в процес на „нагаждане“ и трансформиране спрямо човешките нужди, тоест човекът е преобладавал в еволюцията им, а не природата. Това е важно, защото някои от механизмите на изследването ясно показват разликата – вижте един вълк, или един рис, или един мустанг и ги сравнете да речем с едно куче от породата мопс или каквото и да е друго домашно животно - на мопсчето ще му е бая трудно с тази сплескана физиономия и липса на врат да си достигне, е хайде, аналната област!

Изводът на изследователите е  наистина необичаен и странен. А, познайте! Те твърдят, че всичките тези различия идват от фактът, че сме... изправени. Да, кажете го на някоя гордо изпъчена и крачеща като на кокили манекенка да „лази“ на четири крайника, за да спаси две дръвчета от изсичане. Очевидно е, че безплатен обяд и в природата няма – изправеният стоеж на съвременния човек до голяма степен е затруднил изхвърлянето на отпадъците от организма, което пък е довело до спешната нужда от нещо, с което да прикрием замърсяванията – тоалетната хартия. Е, преди векове със сигурност не е била особено популярна, да речем, древните римляни са използвали гъба забучена на прът, а преди това различни растителни материали. Но, смятам че повечето схващат, че „тоалетна хартия“ е събирателен образ на всичко, което се използва за почистване след изхвърляне на отпадъчни продукти. Нали се сещате, че племето масаи със сигурност не си купува трипластова, ароматизирана, с ухание на люляк, тоалетна хартия.

Според мен, изводът на учените е малко нелеп... Смятам, че истината е далеч по-простичко. Да, разбира се, че анатомичните особености влияят, предполагам също така и че учени от техния ранг няма да си пишат неща, просто така (въпреки че кой знае?), но не това е водещото. Водещата причина е - с развитие на разума, когнитивните способности, човешкия тип мислене, се е развила и способността да се изпитва погнуса – гнус от неща, които са част от нашето тяло. 

Вероятно, истината, както обикновено, е „някъде там“, по средата на нещо, но кое е това нещо, един Бог знае( слава Богу е само един, не знам какво щеше да бъде, ако се използваше за случая моят любим гръцки пантеон). Е, умната! 

Related Articles:

• 5 Really Weird Books
• Marry Christmas 
• The "Gentle" Souls In The Tough Sports 

Illusion

 

Reaching out to touch...

I was here and you were there,

though our breaths were interwoven.

A gap, a suffocating atmosphere

laid between us, a chain unbroken.

I reached out my hand to see,

to feel your gaze, your aura.

Pushed myself to limits and free

my senses to smell this sweet aroma.

Aroma from a lavender field, fresh

and purple like the beautiful sunset.

Like an apple, red, juicy and passionate

was you to me, a challenging test!

My fingers touched nothing, just the space

It was an illusion,  the destiny tricked me.

I cursed day and night, for it was heavy fate,

alone in the corner, no angel there to save me.

Questions, threats, were pouring like a rain,

curses, swears, tears, there was no comfort.

But only silence came, it was all in vain!

No answer, no reason, the Universe was all inert.

Yours,

D.D. 

Related Articles:

• Gray World 
• The Sky 
• Again

Зимата на нашето не-задоволство*

Първоначално мислех заглавиeто да бъде „Зимата на нашето недоволство“, но сметнах, че директното копи-пейст на романа от Джон Стайнбек, ще  е меко казано подло, нечестно, неуважително към феновете му, а и не особено добре за мен самия. Не че много от вас ще се сетят изобщо за това произведение, но все пак е хубаво човек да се застрахова... пък и, не обичам плагиатството и чуждите мисли, както пее Пинк в една своя песен, някак си ме прихваща сърбеж. Използвах точно това заглавие, защото исках то да бъде двойнствено... хм, как звучи само тази дума, като нещо, което е би. Двойнствено, защото съдържа в себе си и недоволството, и задоволството! Чие е това недоволство и чие е задоволството, може ли да съществуват заедно, едновременно, ще разберем тепърва...

Хм, доволни сме, а?

     Като цяло, визирам днешната политическо – обществена ситуация в издънката, 27-та членка (имало и женски род на думата „член“!) на ЕС. Не ме карайте да го пиша цялото, твърде е дълго и звучи прекалено помпозно и лицемерно... А каква е тази политическа, обществена и икономическа ситуация днес? Ще използвам модерните и срванително успешни опорни точки!

Първа опорна точка: Зима

Една наистина съществена опорна точка! Общо взето, според тълкуванието зимата представлява един изключително неприятен сезон, характерен за страните с умерен климат, температури, директно от домашния фризер (дори и бактериите не се чувстват особено добре, май само на вирусите не им пука, все пак са кристализирани във въздуха). Освен това, има и една специфика : сняг, да, онова бялото, мекото, хлъзгавото, което изведнъж става лепкаво, кафяво и неприятно на  вид. А, нека не изключваме и множеството снежни човеци, червени шапки, рогца, еленчета, убити елхички и т.н. Може да се напише цяла антология...

Втора опорна точка: Работим ли или не работим?

Втората засяга изцяло политическата обстановка, а тя е: липса на РБ като държава, институции, законодателство, меджународно присъствие, липса на принос към световния прираст и т.н, от 12 май 2013 година. Противоречие изобщо в смисъла на думата държава, защото държавата е функция на едно единствено нещо, не не са законите, колкото и тривилано да звучи, а едно друго: Суверена. Народът стои над държавата, над властите, той може да гради, може да руши, може да помита, защото той прави смисъла на една  държава... ако няма за кого да действат институциите и законите, защо би ги имало? Нали така? Като цяло, от 12 май, България не е наясно съществува ли, или не. Работим ли или не работим? Има власт, има управление, но има и суверен, народ, който няма нищо общо с тази власт и управление, които пък също нямат нищо общо с този народ. Странно, нали?

Знамената на гордите членове на ЕС.

Трета опорна точка: „Черно - бяло“

Третата опорна точка е доста конкретна и представя един от изключително успешните ходове на днешното управление, т. нар.  втора Тройна коалиция, или как да превърнеш биполярното афективно разстройство в маркетингова стратегия и умело измъкване дори от най-безнадеждните ситуации. Конкретно: тежкият, безкомпромисен и ужасяващ доклад на ЕК за напредъка на България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Или както обобщи британският посланик в България в свой статус в Twitter, ще перефразирам: „Едно скучно четиво, две стъпки напред и цяла стълба надолу за България“... но, „черен“ беше докладът само за ЕС, посланици, анализатори, общество, не и за управляващата клика, която видя един умерен и поощряващ доклад – сиреч, бели кахъри! Това че България е в тотална международна изолация (да сте чули и видели някой официално да покани премиера или министри, освен прословутите воаяжи с лични средства на Волен Сидеров в Куба и разни депутатчета в Сирия, съответно Тайван); не ги тревожи, че сме в топ три на света по отрицателен прираст; няма проблем и с обезкървяването на нацията; защо пък и за доходи да мислим? България е в прекрасно състояние, благодарение на усилията на парламент, който не работи през половината време и правителство, което заслужава повече от титлата „експертно“... разбрахме вече, и че успехите на Григор Димитров в Australian Open се дължат на правителството! А, днес, видях и изказването на премиера във Велико Търново (да, човекът обиколи цяла Бъгария, при липса на чуждестранни покани), че бизнесът бил в стрес да не се завърнат ГЕРБ, вече бил процъфтявал... Наистина, Мария-Антоанета пасти да яде!

"Kато нямате хляб, яжте пасти!"

Колкото и да писах това с чувство за хумор, толкова и с болка, болка от тоталната апатия и агония в България. Излиза, че тази зима един народ недоволства, а едни управляващи доволстват, но какво ли разбират глупавите овце, щом овчарят казва „Върви!“, значи всичко е наред. Поредната зима на не-задоволство...

* "Зимата на нашето недоволство" е роман от Джон Стайнбек, като идеята за заглавието ми беше подсказана от Марио Трифонов. 

 Related Articles: 

• Волен ли си, Болен ли си? 
• Експертът 
• Цветелин Н., който умря от любов