Червено или зелено

www.johnnyleungphotography.com

Пак съм аз и моите отегчителни, злободневни истории. Просто обичам да пиша, ей така, да убивам времето, което казват, било безценно. Та щом е толкоз безценно, нека го използвам както си трябва.

Сряда, малкият петък, ама хич не ми беше петъчно… ставането трудно, алармата отново бе най-големият ми враг. Успах се. Пих чашка кафе, мих зи зъбите бързичко. Грабнах колелото, милия ми другар.

Има нещо специално когато човек кара колело. Не знам за вас, но при мен се създава усещането за свобода и летене. Скоростта ми харесва. Вятърът гали бузите ми, челото ми и развява дрехите ми, чувствам се като на палубата на Титаник, разперил широко ръце и чакам, чакам...

… на поредния светофар. Червеното е един от любимите ми цветове, но хич не ми е драго, когато светне червено на светофара, а съм се разбързал като ураган. Но чакам, правила, закони, трябва да се спазват.

Да, ама не всички мислят така. Винаги ми е била изключително странно поведението на люде, които, ама наистина като абсолютно луди, пресичат булеварди и кръстовища както им падне: пред коли, зад автобуси, под камиони. “Приятен” феномен са и тези, които си пресичат смело на червено. Защо? Винаги съм се питал защо? Днес за малко да сгазя с колелото няколко разбързали се хорица. Докато карах, представете си, имах време и да помисля и да стигна до странни изводи.

Абсолютен и безспорен факт е, че хората, за да рискуват буквало живота си, пресичат неправилно, защото бързат. Закъде? Няма значение, важен е поривът: бързам! Но като се замисля, пресичайки на светофар, печелиш в най-добрия случай минута-две. Заслужава ли си? Да, печелиш минута-две, а за по-малко от секунда животът ти може да си отлети… и не само твоя, а множество други човешки съдби ще бъдат повлияни от едно глупаво, емоционално решение.

Но не само. Повечето от тези хора са изнервени трудещи се, обикновени български люде. Люде, които чакат цял живот Промяната. Хора, които чакат някой да ги “оправи”. Хора, които изчакват щастието да кацне един ден и на техния балкон. Е, за такива неща се чака, драги мои. Виж, за да спечелиш 56 секунди, рискувайки живота си, си заслужава… Разни хора, разни идеали. Хубав ден!

Горчиво кафе

m.flikie.com

Вторник е, нещо ми е тегаво още от сутринта. Не съм се наспал катo човек, дето се вика, мързи ме дори и от леглото да стана. Рано-рано ме завладява чувството на изключителен драматизъм, невиждано мъченичество, празно поле насред плодородна почва. Кафето нагарча, приятели мои. Е, да, пия го без захар, но някак не е това причината, има нещо, дето ми горчи… животът, работата, смисълът на липсата на смисъл, простотията, грозната действителност?

Обличам си нещо, обувам си обувките, мятам се на колелотo. Апатичен съм, само леко се ядосвам на хората и другите колоездачи по пътя, ей така, да изпитам нещо. Стигам до работното място. Хората са спрели, атмосферата е тягостна, става ми още по-тъпо. Става ми тъпо, защото не умея и не зная как да променя нещата, не мога, това е! Тъпо ми е, защото ужким животът бил прекрасен, чудесен и весел. Да, ама не! Не се чувствам така!

Не се и кефя много на това, което правя - задачи, хаос и пак хаос. А как мразя хаоса! Депресира ме съвсем…

Какво да ви кажа, чувствам се прецакан, прецакан от съдбата, в която не вярвам, от боговете, които презирам, от вселената, която не разбирам. Странно, нали? Все някой друг ни е виновен.

И знаете ли какво? Имам тегава работа, която ме изхранва, имам горчиво кафе, което пия, смотана страна, която да нарека дом, дразнещи хора, с които мога да си поговоря, храна, която да ям, колело, което да ме закара тук и там. Знаете ли? Абе, като се замисля, май все пак съм по-голям щастливец от поне 3.5 милиарда други човешки същества, което си звучи доста добре, нали? Майната му на всичко, отивам да си пия горчивото кафе....

You Might Also Like:

• Петък вечер, не че има значение
• Fake Smiles, Pint Of Beer

A Letter To A Father

I remember once I was challenged by a G+ friend to write a letter to someone - your younger self, friend, father, mother… I tried to write something. It didn’t work. I wanted it to be real, to be true and honest, perhaps - to hurt. Back then I didn’t know to whom I might write and say something I wanted to say. Now I know!

www.amazingtruelifestories.com

Hey,

I don’t know how to start, you know, we had never been too close. Communication was not your strongest and finest quality, especially with the family, especially with your son. Strange, isn’t it? We never really talked to each other seriously and right now this is exactly what I am trying to do. I know this time you will listen.

Sorry… this is the only thing I want to say to you. I am sorry about everything I have done. I can’t and don’t want to turn back time, just wanted to tell you this. The way I treated you was horrible, every bad word I told  to you was horrible, my behavior had always been dreadful. I know you have already forgiven me, for this is what parents always do - no matter how terrible their kids are, they forgive. Forgive and love… I know you are happier, wherever you are right now. I know it, the way I know God exists - I don’t need any proof! Again, I don’t rue anything I’ve done so far.

No, don’t look at me, I know I am crying… I hate when someone sees when I am crying. Why am I? I have no idea, my heart says so, it’s like I’ve lost an inseparable part of me. Well… that’s it.

PS

Don’t forget my birthday, it’s coming. The first one without you.

Петък вечер, не че има значение

geneticengg.com

Петък вечер е, не че има значение де… сам съм, пия бира, не смятам да се напивам. Не че има значение. Безработен съм, слушам Bon Jovi. Точно сега, когато си мислех разни философски глупости, започна Living On A Prayer и си рекох: “Ех, колко лесно щеше да е, ако можехме да живеем просто ей тъй, на молитва… ениуей. Скучен съм, нали? Тъпо ви е? Тая новата Загорка била много добра, доста добра наистина, напомня ми на нещо, но Бог да ме гони по петите няма да се сетя какво е то. Пише ми се, твори ми се, а резервоарът е сякаш празен. Мисля, не чувствам… Изкуството не е мислене, драги, разваля винаги вкуса и мириса дето се вика. Все едно синьото сирене да няма мухъл (или може би плесен е това, не че има значение). Днес, a и не само днес, обмислях да напиша нещо като книга с приключенията ми докато си търся работа. Забавно, нали? Колко ли много хора щяха да се припознаят в неискрената, подправена усмивка, безсмислените, увиснали във времето и пространството въпроси, презрителната надменност, глупашката стойка, лошия английски и така, и така… Безкрайно, също като водата, която пада от водопадите - красиво в началото, но загледаш ли се: отегчително монотоние, ступор и магарешки инат. Сетих се за християнството, ей така, от нищото… по-скоро за едно книжле, което чета (или се преструвам, че чета!) и вниквам. Абе, авторът е странен. Написал тая книжка, бранейки и защитавайки като лъвица своите малки, една “дребна: християнска секта, оборвайки ограничеността на тези, които я “рамкират” и слагат в окови. Странното е, че оръжието му за победа над ограничеността и ограничаването е чрез ограниченост и ограничаване… сериозно ви казвам. Освен това, май най-важната новина в нашата страна е гей парадът - да има ли, да няма ли. Бурно, бурно море, приятели. Такива, разни ми ти мероприятия, винаги разбунват духовете - щом нещо можа да накара БПЦ да излезе от хибернация, значи сме на правия път. Не крия, че чакам подобни “случки” за да видя как ще реагират другарите от БПЦ. Този път бяха скучни, нямаше обичайните титанични сблъсъци между доброто и злото, с което малко си ме разочароваха. Май, всъщност, не им пука особено вече и на тях… Апатия, брате! Потъваме в море от апатия! Май да си пия бирата и да млъквам, а? Петък вечер е, не че има значение де…

news.ibox.bg

When The Sun Is Rising

kkart.deviantart.com

When the sun is rising,

I open my eyes and feel

cooling rain of light, horizon.

Horizon endless, dreams

are flying with the birds,

on blue and yellow wings.

As the sun goes up,

my lungs are breathing,

I am born again and living.

All the darkness, shades, away

hide beneath the night, astray.

Oh, the sky, the sky is blue!

So blue… looks like ocean,

or sea I fell in love once,

melting love, wine, potion.

I drink with my eyes, mouth

lips and hands, and the South

where summer never ends.

If I die today, I will live

in future where the sun

is all I want, all I have...

Moonlight

http://lorddoomhammer.deviantart.com/

Moonlight - shy and pallid,
pale is your face and amid
the brightest stars it shines!

Moonlight - kisses, passion-
strongest, hottest - my emotion,
deeper than the boiling ocean.

Moonlight- path unknown
on the surface - life I've known!
Merciless, cruel, cold, a stone!

Moonlight - darkest hours
in the lonely nights and days,
dying love, fading flowers.

Moonlight- dancing with you,
laughing, crying in the winds,
living in a world of dreams.

The Sky Goes Purple

When you are leaving the sky goes purple, my world is empty, my wings wither...

http://www.freepicturesweb.com/

As the sky goes purple and

the sun is setting down,

are the dreams of mine

sinking in a bitter wine.

As the light goes purple

so is my soul and mind!

Sleepless in the abyss,

wandering alone and blind.

As the sky goes darker

so are the hopes of mine

so is you - leaving my life,

my home, my world, my light.

It’s all dark... all black,

endless night is here.

Winter winds whisper

death, pain and fear...

Wonder, wander

Can I see or I am blind?

Can I hear or I am deaf,

Can I feel or I am stone,

Still alive or crawling death?

Is it summer in the snow?

Is it sunny in the mist?

Is it warm in the winter cold?

Is it home on a homeless street?

Sitting… thinking… dreaming,

wondering and wandering…

Wandering into the past

lost in the nothingness.

Sahara, oh, Sahara…

lost in your vastness

Wake me up and take my hand!

Open my eyes and talk to me,

teach me how to listen, see-

underneath the purple rain.

Wake me up and show me summer!

Make me see the sun above!

Let me feel its warmth and love.

Show me where’s my home.

Other poems:

• Drunk
• Summer Kiss
• Nostalgia

Drunk

Your lips - red as wine.

The wine I drink every night

and day - sweet, divine!

I see tears on your cheeks-

wet, burning your pallid skin.

Little smile, sad and grim.

I’ll dry these tears, promise!

Believe me, love, I swear,

my precious diamond I endear.

I didn’t want to hurt you!

I didn’t want to drink!

Hurt myself by hurting you.

Your hands are cold,

your face looks so old.

Your eyes are dead.

Разказ на един оптимист

Свят, готов ли си за мен? По-добре бъди, защото ще се срещнеш с един неуморимо луд, искрен, жив, да, жив човек. Една непримирима глава, един нетърпим характер…

Лоши моменти ли? Нима е лошо да приключиш с нещо, било то работа или пък една безкрайно несполучлива, разтеглена във времето като сопол, връзка? Лошо ли е да финишираш, да починеш, след което да се изправиш и да започнеш наново? Има ли нещо лошо в това да погледнеш нагоре към звездите, да мечтаеш опитвайки се да ги преброиш? Лошо? Не, не е лошо, няма лоши неща, има само един път и той е винаги напред, напред към светлината, към протегнатите божии ръце. Защото някъде там, сред мъглявината ни чака една вечна, бащина прегръдка.

Не мисли, приятелю, не се колебай, действай, следвай поривите на своето сърце и душа. Бъди истински като любовта, устремен като полета на ястреб. Решавай, просто не се колебай- да вземеш или да не вземеш решение! Никога не забравай, как би могъл, нали?, че нищо не се случва защото се случва, а защото има причина. Да, във всичко около нас, пък и в нас, има някаква мисъл, причина, за всичко има обяснение, което ние честно не виждаме. Причина, която аз твърдя вярвам, е в наша полза. Не ви ли се е случвало да приключите нещо, което ви е причинило болка и скърби, нещо, което впоследствие осъзнавате е положило основата на някакъв успех или ново начало. При мен винаги е било така, през целия ми живот. Колко измъчен е понякога краят на нещо, каква драма, каква неприязън. Нима всеки край не е началото на нещо ново? Нима смъртта не е началото на новия живор? Както се казва: Think about it! Няма да ви натоварвам повече с размисли на един оптимист! Винаги ще вярвам, такъв съм си! Просто помислете, можете!

P.S Според данни на Световната здравна организация, няма регистриран случай на смърт от прекомерна доза вяра!

Summer kiss

It is your kiss I miss,

it’s your presence I endear,

your shadow is my shelter!

Your hands I need today,

your smile to take me far away,

away from here, now, the yellow trees.

Your gentle touch I desire

the burning, melting fire.

The storm to destroy my harbor.

Your tears I want to drink

and dream of you, every night,

see your face after every blink

All the winter mornings, nights!

You will be my homeless prayer,

until I find my summer home of stars.

Summer kiss, it is you I miss...

Бат' Сали, а другите?

Хей, приятели! Знаех си, че като свалим правителството на Олигарски и някак ще пресъхне музата ми да пиша за политика… Но някак не ми убягва една неприятна тенденция в следизборната ситуация. Между другото гласувах, тъй че имам моралното право да критикувам. Искам да споделя няколко мисли за случая Бат’ Сали. Не съм детайлно запознат какво точно се случва, кой негодува, кой се радва, кой губи, кой печели, а и честно казано личният живот на другите никога не ме интересувал особено, интересува ме обаче болестта, болестта, която разяжда нашето общество.

По някакъв индиректен начин ще се превърна в защитник на “бедния” циганин. Но не това е целта ми,  напротив. Аз няма да защитавам личността, ще защитавам, както винаги е било, равенството, принципността, законността.

НЕ!

Въпросният субект - циганинът Бат’ Сали ми е познат от гостуването си в едно студио, но не само: той е символ, алегория на цели части от нашето общество. Бат’ Сали е катастрофа, като Титаник, който потъва сред ледените води, само че се “топва” насред една институция, може би най-значимата, институцията, която представлява нас, гражданите - Парламента. Човекът наистина е всичко друго, но не и политик, в никакъв случай народен представител - говори недобре, изказът му е безкрайно беден (което ни подсказва, че едва ли е прочел повече от 10 книги), няма абсолютно никаква подготовка по нито един национален, респективно политически проблем, не може да се обоснове. Лошо ли е това? Не, ако си продавач в магазин или ако работиш в мина - там ти трябват други умения, но е кошмарно, ако си политик… народен представител. Няма никакви съмнение - Бат’ Сали няма място  в политиката, да не говорим за законодателния орган на републиката. Но… голямото Но, дали е самичък? Сам ли е този воин на невежеството?

ДА!

Стана ясно, че този “приятел” не е по моя вкус, но да си дойдем на думата. Защо цялото българско общество наскочи срещу него и го превърна в жертва? Защо всички негодуват срещу легитимно (е, това е ужасно оспоримо, но мястото на всеки един депутат е такова) избран депутат? Защо? Недоумявам защо точно този човек, при все, че има не по-малко други бисери. Например Баракова, която се отцепи от ББЦ? Баракова с нейната философия, според която депутатсвото е “визия, самочувствие”, а паметникът срещу Народното Събрание е незнаен, някакъв там “рицар” вероятно… Ами всики останали гротескно ошишкани, гнусни, отблъскващи типове, които напомнят повече на комунистически чиновници, агенти или мутри от прехода? Защо никой не скочи срещу безумието Мая Манолова, която 6 месеца “мъти” изборния кодекс, и го измъти един… Защо не скочим срещу всички, защо не сме справедливи в своя протест, защо? Не разбирам...

… расизъм, дискриминация. Нашето общество НЕ е толерантно, то не е широко скроено, не е европейско, то дискриминира, маргинализира, общество, където национализмът и патриотизмът са откровен расизъм, злоба, омраза. Общество, което боледува. Всичко, което се случва с Бат’ Сали е защото е циганин. Българинът е голям “родолюбец” що се отнася до потискане на другите етноси. По този начин показва колко е… слаб и страхлив. Съдете хората по това какви са, а не по цвят, произход, религия. Съдете депутатите по това дали са компетентни или не, а не дали са българи, турци, роми. Прилагайте собствените си закони към всички, по равно, като равни. Ако сте такива, наравно с Бат' Сали ще протестирате и срещу какви ли не деградирали типажи.

Знам, че няма да бъда разбран, но искам да се чуе моят глас. Искам да се променим, искам да бъдем промяната, която очакваме да видим. Все някой трябва да е пръв, нали?