A Letter To A Father

I remember once I was challenged by a G+ friend to write a letter to someone - your younger self, friend, father, mother… I tried to write something. It didn’t work. I wanted it to be real, to be true and honest, perhaps - to hurt. Back then I didn’t know to whom I might write and say something I wanted to say. Now I know!

www.amazingtruelifestories.com

Hey,

I don’t know how to start, you know, we had never been too close. Communication was not your strongest and finest quality, especially with the family, especially with your son. Strange, isn’t it? We never really talked to each other seriously and right now this is exactly what I am trying to do. I know this time you will listen.

Sorry… this is the only thing I want to say to you. I am sorry about everything I have done. I can’t and don’t want to turn back time, just wanted to tell you this. The way I treated you was horrible, every bad word I told  to you was horrible, my behavior had always been dreadful. I know you have already forgiven me, for this is what parents always do - no matter how terrible their kids are, they forgive. Forgive and love… I know you are happier, wherever you are right now. I know it, the way I know God exists - I don’t need any proof! Again, I don’t rue anything I’ve done so far.

No, don’t look at me, I know I am crying… I hate when someone sees when I am crying. Why am I? I have no idea, my heart says so, it’s like I’ve lost an inseparable part of me. Well… that’s it.

PS

Don’t forget my birthday, it’s coming. The first one without you.

Петък вечер, не че има значение

geneticengg.com

Петък вечер е, не че има значение де… сам съм, пия бира, не смятам да се напивам. Не че има значение. Безработен съм, слушам Bon Jovi. Точно сега, когато си мислех разни философски глупости, започна Living On A Prayer и си рекох: “Ех, колко лесно щеше да е, ако можехме да живеем просто ей тъй, на молитва… ениуей. Скучен съм, нали? Тъпо ви е? Тая новата Загорка била много добра, доста добра наистина, напомня ми на нещо, но Бог да ме гони по петите няма да се сетя какво е то. Пише ми се, твори ми се, а резервоарът е сякаш празен. Мисля, не чувствам… Изкуството не е мислене, драги, разваля винаги вкуса и мириса дето се вика. Все едно синьото сирене да няма мухъл (или може би плесен е това, не че има значение). Днес, a и не само днес, обмислях да напиша нещо като книга с приключенията ми докато си търся работа. Забавно, нали? Колко ли много хора щяха да се припознаят в неискрената, подправена усмивка, безсмислените, увиснали във времето и пространството въпроси, презрителната надменност, глупашката стойка, лошия английски и така, и така… Безкрайно, също като водата, която пада от водопадите - красиво в началото, но загледаш ли се: отегчително монотоние, ступор и магарешки инат. Сетих се за християнството, ей така, от нищото… по-скоро за едно книжле, което чета (или се преструвам, че чета!) и вниквам. Абе, авторът е странен. Написал тая книжка, бранейки и защитавайки като лъвица своите малки, една “дребна: християнска секта, оборвайки ограничеността на тези, които я “рамкират” и слагат в окови. Странното е, че оръжието му за победа над ограничеността и ограничаването е чрез ограниченост и ограничаване… сериозно ви казвам. Освен това, май най-важната новина в нашата страна е гей парадът - да има ли, да няма ли. Бурно, бурно море, приятели. Такива, разни ми ти мероприятия, винаги разбунват духовете - щом нещо можа да накара БПЦ да излезе от хибернация, значи сме на правия път. Не крия, че чакам подобни “случки” за да видя как ще реагират другарите от БПЦ. Този път бяха скучни, нямаше обичайните титанични сблъсъци между доброто и злото, с което малко си ме разочароваха. Май, всъщност, не им пука особено вече и на тях… Апатия, брате! Потъваме в море от апатия! Май да си пия бирата и да млъквам, а? Петък вечер е, не че има значение де…

news.ibox.bg

When The Sun Is Rising

kkart.deviantart.com

When the sun is rising,

I open my eyes and feel

cooling rain of light, horizon.

Horizon endless, dreams

are flying with the birds,

on blue and yellow wings.

As the sun goes up,

my lungs are breathing,

I am born again and living.

All the darkness, shades, away

hide beneath the night, astray.

Oh, the sky, the sky is blue!

So blue… looks like ocean,

or sea I fell in love once,

melting love, wine, potion.

I drink with my eyes, mouth

lips and hands, and the South

where summer never ends.

If I die today, I will live

in future where the sun

is all I want, all I have...

Moonlight

http://lorddoomhammer.deviantart.com/

Moonlight - shy and pallid,
pale is your face and amid
the brightest stars it shines!

Moonlight - kisses, passion-
strongest, hottest - my emotion,
deeper than the boiling ocean.

Moonlight- path unknown
on the surface - life I've known!
Merciless, cruel, cold, a stone!

Moonlight - darkest hours
in the lonely nights and days,
dying love, fading flowers.

Moonlight- dancing with you,
laughing, crying in the winds,
living in a world of dreams.

The Sky Goes Purple

When you are leaving the sky goes purple, my world is empty, my wings wither...

http://www.freepicturesweb.com/

As the sky goes purple and

the sun is setting down,

are the dreams of mine

sinking in a bitter wine.

As the light goes purple

so is my soul and mind!

Sleepless in the abyss,

wandering alone and blind.

As the sky goes darker

so are the hopes of mine

so is you - leaving my life,

my home, my world, my light.

It’s all dark... all black,

endless night is here.

Winter winds whisper

death, pain and fear...

Wonder, wander

Can I see or I am blind?

Can I hear or I am deaf,

Can I feel or I am stone,

Still alive or crawling death?

Is it summer in the snow?

Is it sunny in the mist?

Is it warm in the winter cold?

Is it home on a homeless street?

Sitting… thinking… dreaming,

wondering and wandering…

Wandering into the past

lost in the nothingness.

Sahara, oh, Sahara…

lost in your vastness

Wake me up and take my hand!

Open my eyes and talk to me,

teach me how to listen, see-

underneath the purple rain.

Wake me up and show me summer!

Make me see the sun above!

Let me feel its warmth and love.

Show me where’s my home.

Other poems:

• Drunk
• Summer Kiss
• Nostalgia

Drunk

Your lips - red as wine.

The wine I drink every night

and day - sweet, divine!

I see tears on your cheeks-

wet, burning your pallid skin.

Little smile, sad and grim.

I’ll dry these tears, promise!

Believe me, love, I swear,

my precious diamond I endear.

I didn’t want to hurt you!

I didn’t want to drink!

Hurt myself by hurting you.

Your hands are cold,

your face looks so old.

Your eyes are dead.

Разказ на един оптимист

Свят, готов ли си за мен? По-добре бъди, защото ще се срещнеш с един неуморимо луд, искрен, жив, да, жив човек. Една непримирима глава, един нетърпим характер…

Лоши моменти ли? Нима е лошо да приключиш с нещо, било то работа или пък една безкрайно несполучлива, разтеглена във времето като сопол, връзка? Лошо ли е да финишираш, да починеш, след което да се изправиш и да започнеш наново? Има ли нещо лошо в това да погледнеш нагоре към звездите, да мечтаеш опитвайки се да ги преброиш? Лошо? Не, не е лошо, няма лоши неща, има само един път и той е винаги напред, напред към светлината, към протегнатите божии ръце. Защото някъде там, сред мъглявината ни чака една вечна, бащина прегръдка.

Не мисли, приятелю, не се колебай, действай, следвай поривите на своето сърце и душа. Бъди истински като любовта, устремен като полета на ястреб. Решавай, просто не се колебай- да вземеш или да не вземеш решение! Никога не забравай, как би могъл, нали?, че нищо не се случва защото се случва, а защото има причина. Да, във всичко около нас, пък и в нас, има някаква мисъл, причина, за всичко има обяснение, което ние честно не виждаме. Причина, която аз твърдя вярвам, е в наша полза. Не ви ли се е случвало да приключите нещо, което ви е причинило болка и скърби, нещо, което впоследствие осъзнавате е положило основата на някакъв успех или ново начало. При мен винаги е било така, през целия ми живот. Колко измъчен е понякога краят на нещо, каква драма, каква неприязън. Нима всеки край не е началото на нещо ново? Нима смъртта не е началото на новия живор? Както се казва: Think about it! Няма да ви натоварвам повече с размисли на един оптимист! Винаги ще вярвам, такъв съм си! Просто помислете, можете!

P.S Според данни на Световната здравна организация, няма регистриран случай на смърт от прекомерна доза вяра!