Петък вечер е, не че има значение де… сам съм, пия бира, не смятам да се напивам. Не че има значение. Безработен съм, слушам Bon Jovi. Точно сега, когато си мислех разни философски глупости, започна Living On A Prayer и си рекох: “Ех, колко лесно щеше да е, ако можехме да живеем просто ей тъй, на молитва… ениуей. Скучен съм, нали? Тъпо ви е? Тая новата Загорка била много добра, доста добра наистина, напомня ми на нещо, но Бог да ме гони по петите няма да се сетя какво е то. Пише ми се, твори ми се, а резервоарът е сякаш празен. Мисля, не чувствам… Изкуството не е мислене, драги, разваля винаги вкуса и мириса дето се вика. Все едно синьото сирене да няма мухъл (или може би плесен е това, не че има значение). Днес, a и не само днес, обмислях да напиша нещо като книга с приключенията ми докато си търся работа. Забавно, нали? Колко ли много хора щяха да се припознаят в неискрената, подправена усмивка, безсмислените, увиснали във времето и пространството въпроси, презрителната надменност, глупашката стойка, лошия английски и така, и така… Безкрайно, също като водата, която пада от водопадите - красиво в началото, но загледаш ли се: отегчително монотоние, ступор и магарешки инат. Сетих се за християнството, ей така, от нищото… по-скоро за едно книжле, което чета (или се преструвам, че чета!) и вниквам. Абе, авторът е странен. Написал тая книжка, бранейки и защитавайки като лъвица своите малки, една “дребна: християнска секта, оборвайки ограничеността на тези, които я “рамкират” и слагат в окови. Странното е, че оръжието му за победа над ограничеността и ограничаването е чрез ограниченост и ограничаване… сериозно ви казвам. Освен това, май най-важната новина в нашата страна е гей парадът - да има ли, да няма ли. Бурно, бурно море, приятели. Такива, разни ми ти мероприятия, винаги разбунват духовете - щом нещо можа да накара БПЦ да излезе от хибернация, значи сме на правия път. Не крия, че чакам подобни “случки” за да видя как ще реагират другарите от БПЦ. Този път бяха скучни, нямаше обичайните титанични сблъсъци между доброто и злото, с което малко си ме разочароваха. Май, всъщност, не им пука особено вече и на тях… Апатия, брате! Потъваме в море от апатия! Май да си пия бирата и да млъквам, а? Петък вечер е, не че има значение де…
Saturday, June 27, 2015
Wednesday, February 11, 2015
When The Sun Is Rising
kkart.deviantart.com |
When the sun is rising,
I open my eyes and feel
Horizon endless, dreams
As the sun goes up,
I am born again and living.
All the darkness, shades, away
Oh, the sky, the sky is blue!
So blue… looks like ocean ,
I drink with my eyes, mouth
If I die today, I will live
Monday, January 26, 2015
Moonlight
http://lorddoomhammer.deviantart.com/ |
Moonlight - shy and pallid,
Moonlight - kisses, passion-
Moonlight- path unknown
Merciless, cruel, cold, a stone!
Moonlight - darkest hours
Moonlight- dancing with you,
Tuesday, January 6, 2015
The Sky Goes Purple
When you are leaving the sky goes purple, my world is empty, my wings wither...
http://www.freepicturesweb.com/ |
As the sky goes purple and
As the light goes purple
Sleepless in the abyss,
As the sky goes darker
It’s all dark... all black,
Winter winds whisper
Monday, December 8, 2014
Wonder, wander
Can I see or I am blind?
Can I hear or I am deaf,
Can I feel or I am stone,
Still alive or crawling death?
Is it summer in the snow?
Is it sunny in the mist?
Is it warm in the winter cold?
Is it home on a homeless street?
Sitting… thinking… dreaming,
Wandering into the past
Sahara, oh, Sahara…
Wake me up and take my hand!
Open my eyes and talk to me,
Wake me up and show me summer!
Make me see the sun above!
Let me feel its warmth and love.
Show me where’s my home.
Other poems:
Thursday, November 27, 2014
Drunk
Your lips - red as wine.
The wine I drink every night
and day - sweet, divine!
I see tears on your cheeks-
wet, burning your pallid skin.
Little smile, sad and grim.
I’ll dry these tears, promise!
Believe me, love, I swear,
my precious diamond I endear.
I didn’t want to hurt you!
I didn’t want to drink!
Hurt myself by hurting you.
Your hands are cold,
your face looks so old.
Your eyes are dead.
Разказ на един оптимист
Свят, готов ли си за мен? По-добре бъди, защото ще се срещнеш с един неуморимо луд, искрен, жив, да, жив човек. Една непримирима глава, един нетърпим характер…
Лоши моменти ли? Нима е лошо да приключиш с нещо, било то работа или пък една безкрайно несполучлива, разтеглена във времето като сопол, връзка? Лошо ли е да финишираш, да починеш, след което да се изправиш и да започнеш наново? Има ли нещо лошо в това да погледнеш нагоре към звездите, да мечтаеш опитвайки се да ги преброиш? Лошо? Не, не е лошо, няма лоши неща, има само един път и той е винаги напред, напред към светлината, към протегнатите божии ръце. Защото някъде там, сред мъглявината ни чака една вечна, бащина прегръдка.
Не мисли, приятелю, не се колебай, действай, следвай поривите на своето сърце и душа. Бъди истински като любовта, устремен като полета на ястреб. Решавай, просто не се колебай- да вземеш или да не вземеш решение! Никога не забравай, как би могъл, нали?, че нищо не се случва защото се случва, а защото има причина. Да, във всичко около нас, пък и в нас, има някаква мисъл, причина, за всичко има обяснение, което ние честно не виждаме. Причина, която аз твърдя вярвам, е в наша полза. Не ви ли се е случвало да приключите нещо, което ви е причинило болка и скърби, нещо, което впоследствие осъзнавате е положило основата на някакъв успех или ново начало. При мен винаги е било така, през целия ми живот. Колко измъчен е понякога краят на нещо, каква драма, каква неприязън. Нима всеки край не е началото на нещо ново? Нима смъртта не е началото на новия живор? Както се казва: Think about it! Няма да ви натоварвам повече с размисли на един оптимист! Винаги ще вярвам, такъв съм си! Просто помислете, можете!
P.S Според данни на Световната здравна организация, няма регистриран случай на смърт от прекомерна доза вяра!
Monday, November 10, 2014
Summer kiss
it’s your presence I endear,
your shadow is my shelter!
Your hands I need today,
your smile to take me far away,
away from here, now, the yellow trees.
Your gentle touch I desire
the burning, melting fire.
The storm to destroy my harbor.
Your tears I want to drink
and dream of you, every night,
see your face after every blink
All the winter mornings, nights!
You will be my homeless prayer,
until I find my summer home of stars.
Summer kiss, it is you I miss...
Subscribe to:
Posts (Atom)